![Целувката на змията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/7/celuvkata-na-zmiyata-bg-download.jpg)
Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
— Ингрид, наистина всичко е наред. Имам предвид, че не е голяма работа… тоест… че е надценено, знаеш… не секса, а… Всъщност, искам да кажа, че е много сладко — каза той.
— Кое? Че се пазя за единствения? Не е това. Просто… никога не се случи. Плюс това съм над трийсетте. Ужасно е.
Мат се усмихна.
— Наистина не е. Сладко е.
Тя подсмръкна и Мат й подаде кърпичка. Избърса носа си, вдигна очилата си, попи сълзите и се обърна към него. Той я гледаше напрегнат, а ръцете му бяха около веригите на люлката. Беше много по-едър за нея и определено изглеждаше като отдавна пораснало момче.
Тя сви кърпичката.
— Ще я изпера и ще ти я върна.
— Ингрид, ще караме бавно. Прибързах. Искам между нас да се получи.
— Искаш ли?
— Да! — каза той — Искаш ли да знаеш нещо?
Тя кимна. Той се залюля към нея и нежно й каза:
— Иска ми се ти да си ми първата. Иска ми се ти да си първото момиче, което съм срещнал. Когато си с правилния човек, е несравнимо. Никой друг от миналото ти няма значение. Така се чувствам, когато съм с теб. Не трябва да се срамуваш… Няма от какво да се срамуваш.
Тя го погледна и се усмихна.
— Имало ли е много преди мен? — пошегува се.
Той поклати глава.
— Не, изобщо.
Тя въздъхна.
— Имаш ли планове за Деня на благодарността?
— Мислех да навестя брат си в Ню Йорк. Защо?
— Би ли дошъл на семейната ни вечеря? Той ще има ли нещо против?
— Изобщо. Ще ме разберат. Ще се зарадват за мен.
— Добре.
— Може ли аз да те попитам нещо?
— Разбира се.
— Ще дойдеш ли с мен до онова дърво?
— Защо?
Разбра го, щом стигнаха до него. Той я целуна нежно, докато гърбът й беше опрян в ствола му. Целуваше я по врата и скулите с учестено дишане, докато устните му трепереха. Допря лицето си до нейното. Докато дъхът му стана спокоен и топъл. И постояха така известно време — Мат, облегнат върху нея в тъмното, и вятърът, минаващ през парка. Но въпреки че стояха неподвижни, тя усещаше всичко, което бушуваше в него.
И тогава го каза — думи, които Ингрид никога преди не беше чувала от човек, извън семейството й.
— Обичам те — прошепна той. След това го повтори, за да се увери, че тя го е чула — Обичам те, Ингрид Бошан.
Глава четирийсета
Обикновени подаръци
Къщата ухаеше от гозбите на Фрея: градински чай, розмарин, разтопено масло. Беше напълнила пуйката с кестени, боровинки, наденичка и билки от оранжерията, смесени с трохи от домашния пълнозърнест хляб на Джоана. Предния ден Джоана беше опекла най-различни видове пай: тиквен, картофен, орехов и днес Фрея имаше пълна свобода в кухнята. Специалитетът й бяха солените ястия; не беше привърженик на печивата, това беше територия на майка й.
Фрея носеше около косата си червената кърпа на Джоана, престилка с малки лилави цветчета по нея, тениска и дънки. Потта се лееше по лицето й, докато се вихреше в кухнята, жонглираше с тенджери и вадеше тави от печката. Вкарваше нови в нея, миеше чинии и лаеше: „Стойте далеч!“ към всеки, който имаше неблагоразумието да стои на вратата и да й предложи помощта си, включително и към Килиан.
Фрея осъзнаваше, че става властна, когато ставаше въпрос за готвене, но това беше единственият начин да осигури чиста магия. Мислеше си, че наистина трябва да си отвори ресторант, вместо да си губи времето по баровете, макар че това изискваше умения за готвене в екип, без пълен контрол върху процеса и поверяването на част от него на друг човек. Може би някой ден… Днес щеше да сервира всички традиционни ястия: двойно печен сладък картоф, зелен граф, чеснова паста, печено брюкселско зеле, домашен боровинков сос и сос „Грейви“. Докато успееше да сервира всичко на масата, вече нямаше да има апетит, не и до следващата сутрин, когато щеше да се събуди гладна и да си устрои свой собствен благодарствен празник.
Килиан, Джоана и Норман седяха около камината в дневната, говореха си и пиеха шампанско. Масата в трапезарията, към която се преминаваше през отворена арка, беше сервирана за шест души. Ингрид настоя за романтично осветление на свещи и най-официалните порцеланови и сребърни прибори. Вълнуваше се, че Мат ще се запознае със семейството й като гост, а не като полицай, който задава неудобни въпроси. Надяваше се присъствието на баща й да означава, че семейството отново се е събрало. Като стана дума за това, къде щяха да седнат Норман и Джоана? Един до друг или един срещу друг? Тази вечер бяха дружелюбни един към друг.