![Целувката на змията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/7/celuvkata-na-zmiyata-bg-download.jpg)
Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
— Проблем ли има? — попита Харолд иззад гърба й.
Ингрид се обърна.
— Не, не! Аз просто… очаквам някого, трябваше да е тук досега — и посочи с глава. — Трябва да минем оттук, за да отидем в дневната. Сещате се, Фрея готви! — каза му го така, сякаш той знаеше какво точно имаше предвид тя.
Джоана едва не изпусна чашата си, когато видя Харолд и Ингрид да се приближават към стъклените врати. Килиан им отвори и те влязоха вътре и Килиан ги поздрави с: „Е, здравейте!“.
Норман повдигна вежди към Ингрид. Не беше очаквал да се запознае с някой на неговата възраст, който да се среща с дъщеря му. Но имаше логика; Ингрид би искала до себе си някой мъдър, улегнал и уседнал човек. Смешното име му подхождаше. Норман се приближи към него и протегна ръка.
— Удоволствие е да се запознаем, Матю Нобъл — каза той.
Джоана беше облечена с ефирна червена рокля, копринен шал, носеше перли. Втурна се към тях развълнувана и зачервена като тоалета си. Ровеше в главата си в опити да се сети как е могло да се стигне до тук. Имаше бегъл спомен за телефонен разговор с Харолд, че семейството му няма да е в града и че го покани на вечеря. На празничната вечеря ли го беше поканила? Това се случи, когато беше потънала в проучването за обесването на вещици. Бързаше да приключи разговора с него и да се върне към изследването си. С ужас осъзна грешката си.
— Ъм… — каза тя — Всъщност, Норман, това е мой скъп приятел — Харолд. Харолд, това е моят… хм… моят съпруг, един вид… Норман.
— Конфузно — прошепна Килиан с усмивка на Ингрид, която му отвърна с половин уста. Двамата едновременно направиха крачка назад, за да наблюдават.
„Дотук с хармонията“, помисли си Ингрид. Явно докато е подреждала масата в трапезарията и е правела заклинанието за хармония се беше разсейвала по Мат и така бе пропуснала някои важни детайли. „Жалко, че съм била толкова разсеяна“.
По стълбите Фрея връхлетя в дневната, махайки кърпата от главата си.
— Не ми обръщайте внимание. Не приличам на нищо! Връщам се след секунда!
Единственият, който я забеляза, беше Килиан, който изсумтя одобрително, когато тя тръгна по стълбите нагоре.
Норман погледна към Джоана, Харолд погледна към Джоана, а Джоана сви рамене.
— Това онзи Харолд ли е? — попита я Норман.
— Един вид съпруг? — Харолд беше почервенял.
Джоана закърши ръце и се заобръща към ухажорите си. Успя да падне от двата стола на земята.
— Ужас! — прошепна Ингрид. Майка й нямаше да успее да се измъкне. Двамата продължаваха да я гледат.
— Места на първи ред — каза Килиан под носа си.
— Определено — Ингрид се стараеше да се засмее.
— Мога да обясня — каза Джоана.
— Мислех, че това ще е семейна вечеря — повиши глас Норман.
— Така е! — повиши глас Джоана, разроши косата си, тя бухна и заприлича на истинска вещица. — Харолд е като част от семейството!
Подпалките в камината пукаха.
След дълго мълчание Харолд тръгна към стъклените врати.
— Не, не, вината е моя. Съжалявам, че ви притесних. Явно е станала грешка. Джоана, моля те, извини ме… Не осъзнавах, че се натрапвам на семейната ти вечеря на този празник.
— Прав ти път — промърмори Норман, след като Харолд отвори вратата, излезе навън и я затвори след себе си.
Джоана изтича след него.
— Харолд! Моля те, върни се! Извинявай! Добре си дошъл да празнуваш с нас! — но беше късно. Той беше изчезнал. Тя притисна ръцете си към стъклото, а след това и носа си. „Майчице“, измърмори тя.
— Норман, ти си виновен! — сопна се тя.
— Виновен? — мъжът й, един вид, изръмжа.
Килиан прегърна Ингрид, погледна я и каза:
— Това беше забавно. Но къде е нашият добър детектив, сестричке?
И сякаш по поръчка се чу звънецът на вратата.
— Той е! — каза Ингрид задъхано и се затича. Отвори вратата и видя добрия детектив да стои на входа с огромен букет цветя в ръка.
Глава четирийсет и първа
Любовта топли сърцето ми
Напоследък им беше станало навик да се натискат върху вертикални повърхности. Веднага след като Ингрид покани Мат да влезе вътре, той я опря на вратата и се доближи до нея, за да я целуне. Ръцете й потрепнаха нагоре по тялото му, спряха се на врата му, след което придърпа лицето му към своето. Това чувство, тази близост и топлина бяха прекрасни. Мат се взря в очите й.
— Целуваш се много добре, Ингрид — той прехапа устна, огледа я и вдигна поглед, изпълнен с похот.