Галерия на мъртвите [bg]

43

Дългият седем метра пътнически салон на реактивния самолет „Дасо Фалкон 2000Ех” беше разделен на три луксозни зони — предна, с четири места, средна, с три места, и задна, също с три места. Всичките десет седалки, които можеха да се завъртат на триста и шейсет градуса, бяха тапицирани с мека бежова кожа и всяка имаше медиен център, индивидуални контролни уреди за климатика и електрически контакти. Отпред, близо до пилотската кабина, имаше догоре зареден бар и заключен шкаф за оръжия. В задната част имаше просторна баня с внушителни душове. Енергоспестяващите, напълно контролируеми светодиодни лампи на тавана позволяваха на пътниците да ги нагласят според настроението си или индивидуално, за дадена зона или за целия самолет.

— Еха — отбеляза Гарсия, когато двамата с Хънтър се качиха в самолета. — Федералните имат много по-хубави играчки от нас.

— О, със сигурност можеш да се обзаложиш — каза агент Ерика Фишър, докато минаваше покрай тях, за да заеме едно от местата в предната част на самолета.

Агент Лари Уилямс седна срещу нея.

— Вече може да престанат да ти текат лигите, детектив — не се сдържа агент Фишър. — Това е само самолет.

Хънтър и Гарсия също се настаниха отпред на двете места от другата страна на пътеката от агентите.

— Успя ли да стигнеш навреме за вечерята с тъщата и тъста? — попита Робърт, след като закопча предпазния колан.

— Не — отговори Карлос. — Пропуснах вечерята, но отидох навреме за десерта и напитките и благодарение на очарователната ми личност всичко беше наред.

— Сигурен съм — усмихна се приятелят му.

Няколко минути след като всички се качиха на частния самолет, „Дасо Фалкон” започна рулира по пистата. Две минути по-късно от контролната кула му разрешиха да излети и самолетът плавно се издигна на крейсерска височина осем хиляди и петстотин метра. Пилотът бързо съобщи по високоговорителите, че условията за летене са добри, небето е безоблачно и че полетът ще продължи около час и двайсет и пет минути.

— Ами ти? — попита Гарсия. — Кога си тръгна?

Хънтър наклони глава настрана.

— Много по-късно, отколкото ми се искаше.

— Да, знаех си, че ще стане така.

Агент Фишър изчака, докато пилотът изключи надписа „Затегнете коланите”, и завъртя седалката си, така че да бъде с лице към всички.