Рубинения кръг [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-121-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рубинения кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Вратата отново се отвори и аз едва не хвърлих огнената топка към новодошлия, но навреме видях, че беше Роуз. Лицето й бе изплескано с кръв и кал.
— Довършихме ги — каза тя. — Никой от нашите не загина, но има много ранени. Точно в момента доктора го няма и ние се помислихме дали ти, Ейдриън, ще можеш…
Тя не можа да довърши, но аз знаех какво иска. Ейдриън също. Извърна се от нея към мен, с лице, пълно с болка.
— Сидни…
— Тя каза, че никой не е умрял — прекъснах го.
— Но някои може да са на прага на смъртта — възрази той. — Особено ако лекаря го няма.
Погледнах отново към Роуз.
— Има ли такива с опасност за живота?
Тя се поколеба.
— Не зная. Но някои наистина са много зле. Когато отидох в лечебницата, имаше много кръв.
Ейдриън се отправи към вратата.
— Това решава всичко. Ще отида да помогна. — Спря се и погледна отново към Олив. — Тя също се нуждае от помощ. Сега. Бебето скоро ще се роди. Сидни…
— Не, аз идвам с теб. Мога да оказвам първа помощ — додадох, при все че истинският ми мотив беше да не изпускам от поглед Ейдриън. — Роуз, можеш ли помогнеш на Олив? Или да доведеш някого, който може?
Изражението на Роуз красноречиво свидетелстваше, че тя се чувства напълно неподготвена за това, както и аз, но бързо кимна.
— Ще се опитам да намеря някого, който точно знае какво да прави. Сигурно наоколо е пълно с жени, които са помагали преди при раждане. Но, Сидни, сигурна ли си, че искаш да отидеш с Ейдриън? Един алхимик идва насам, за да унищожи труповете.
— Алхимик? — ахна Олив ужасено.
Аз застинах и внезапно ме обзе съвсем друг вид паника.
— Идва?
— Още не е дошъл — уточни тя. — Струва ми се, че казаха, че се казва Брад или Брет, или нещо подобно. Работи в Маркет.
— Не бива да рискуваш — предупреди ме Ейдриън. — Остани тук.
Поколебах се. Разбирах, че това беше най-разумно. Би било глупаво да рискувам себе си след всичко, което направих, за да избегна повторното ми залавяне от алхимиците. Ала в същото време се страхувах от това, което може да се случи с Ейдриън, ако го оставя на воля да използва магията на духа. Поклатих глава.
— Брад или Бред още не е дошъл. Когато се появи, ще се скрия.
Изражението на Ейдриън подсказваше, че планът никак не му се нрави, но Олив заговори преди него:
— Той като теб ли е? — попита тя, много по-разтревожено, отколкото бих могла да очаквам. — Бивш алхимик?
Поклатих глава.
— Едва ли. Той вероятно е типичен алхимик аналитик, който смята, че вампирите са грешка на природата.
Олив изглеждаше още по-обезпокоена и аз си припомних страха й, когато ме видя по-рано през деня. Роуз й се усмихна окуражаващо.
— Зная, че те невинаги са готини хора, но този може да ни помогне с почистването. Не се тревожи. Всичко ще е наред. А междувременно ще изпратя някого да ти помогне за бебето. — Погледна сурово към Ранд. — Чакай при нея, докато не дойде някой. Вие двамата, да вървим.
С Ейдриън я последвахме в мрака навън и аз усетих как ме обзема страх, напълно различен от този, който изпитвах по време на атаката на стригоите. Мъждивата светлина на фенерите покрай пътеката придаваше още по-зловещ вид на всичко наоколо. Не забелязахме почти никакви следи от стригоите, докато не стигнахме до бунгалото на Лана, където бяха пренесли ранените. Бяха около десетина дампири, окървавени и пребити, но за тях се грижеха, доколкото можеха. Когато ни видя, Дмитрий забърза към нас.
— Благодаря за помощта — рече той. — Зная колко е сложно за теб.
— Всъщност изобщо не е сложно — увери го Ейдриън.
— Ейдриън — предупредих го, — моля те, бъди внимателен. Погрижи се само за тези, чието положение наистина е критично.
Той се озърна, оглеждайки дампирите върху импровизираните болнични легла. Роуз беше права — навсякъде имаше много кръв. Отвсякъде се чуваха болезнени стонове.