Рубинения кръг [bg]

— Какво? — паникьосах се аз. — Откъде ти хрумна, че имам някаква представа?

— Защото си толкова добра във всичко останало — отвърна той. — А всичко, което аз зная, съм го виждал само на кино. Възвираш вода. Късаш чаршафи на ивици.

Както обикновено, прибягнах до логиката, за да се успокоя.

— Водата се възвира за стерилизация. Но чаршафите? Това не е съвсем…

Пронизителен вик отвън пресекна притесненото ми бърборене. Ейдриън закри с тяло Олив, а аз призовах една огнена топка върху дланта си. Ние се взирахме безмълвно в тъмния прозорец, неспособни да разберем какво се случва. Чухме крясъци и още един писък и въображението ми се развихри.

— Иска ми се Нийл да беше тук — прошепна Олив.

— На мен също — промълвих и си помислих колко по-спокойна щях да се чувствам, ако той стоеше до вратата със сребърен кол в ръка.

Ейдриън стисна ръката на Олив.

— Всичко с теб ще е наред. Двамата със Сидни ще те защитим. През тази врата няма да влезе никой, когото не желаем.

Точно в този момент се разтвори със замах и на прага се появи Ранд Ивашков с обезумяло лице.

— Какво става там? — попитах настоятелно.

Той затръшна вратата зад себе си и се строполи върху един стол.

— Стригои. Дмитрий ми каза да дойда и да остана при вас. — Погледна тревожно към Олив. — В случай че се нуждаете от помощ.

— Не, освен ако тайно не си придобил медицинска квалификация, която криеш от семейството — сряза го Ейдриън.

— Колко стригои има отвън? — попитах аз.

Ранд поклати глава.

— Не съм сигурен. Вероятно не са много, иначе всички досега щяхме да сме мъртви. Но дори няколко стригои могат да причинят много поражения, ако ни нападнат.

Олив простена тихо от божа и всички се обърнахме към нея.

— Още една контракция — отбелязах.

— Поне минаха няколко минути от последната. Може би той ще почака, докато всичко това свърши — каза Олив.

— Той? Знаеш, че е момче? — учуди се Ейдриън.

— Не съм сигурна — призна тя, — но имам предчувствие.

— Аз вярвам в предчувствията — сериозно заяви Ейдриън.

Разнесе се нов вик и аз се опитах да отвлека вниманието на Олив. Може и да не знаех всичко за родилните болки и раждането, но бях наясно, че подобен стрес не се отразява добре на една родилка.

— Как смяташ да го кръстиш? — попитах я.

Ейдриън тутакси се включи.

— Ейдриън Синклер звучи страхотно — обяви той.

Очите на Олив, пълни със страх, бяха вперени във вратата, но при тази шега устните й се извиха в някакво подобие на усмивка.

— Деклан.

— Много хубаво ирландско име — отбелязах аз.

— Става — отстъпи Ейдриън. — Деклан Ейдриън Синклер.

— Деклан Нийл — поправи го бъдещата майка.

Запитах се как ли ще се почувства Нийл, когато узнае, че нечие чуждо дете е наречено на него. В непрестанния хаос, започнал още след пристигането ни, нямах възможност да поговоря с Олив за обстоятелствата, принудили я да дойде в тази комуна. И тъй като не се знаеше докога ще продължи това тревожно бдение, изглеждаше малко вероятно в скоро време да обсъждаме този въпрос. Постепенно разговорът замря. Можехме само да седим и да чакаме. Виковете отвън полека-лека заглъхнаха и аз не знаех дали да се успокоим, или още повече да се тревожим. Не по-малко обезпокоително беше това, че контракциите на Олив зачестиха. Зачудих се дали все пак не трябва да възварим вода.