Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Носеше една сапфирена огърлица на майка си.
— Баща ти ми я купи някога, когато все още от време на време беше мил с мен — обясни Олга. — Побързай, Дейзи, закъсняваме заради теб. Олга носеше внушително тъмносиньо, а Ева беше в червено, което подхождаше на тъмната й коса.
Дейзи слезе по стълбите сред облак от щастие.
Излязоха от къщата. Градинарят Хенри, тази вечер по съвместителство и шофьор, отвори вратите на лъскавия стар черен Стътц. Това бе голямата вечер за Дейзи. Днес Чарли Фаркарсън щеше да й направи официално предложение. Щеше да й поднесе семейния диамантен пръстен — тя го бе видяла и харесала; халката бе стеснена, за да й стане. Тя щеше да приеме предложението му и двамата щяха да съобщят за годежа на всички гости на бала.
Влезе в колата като Пепеляшка.
Само Ева изказа определени съмнения:
— Мислех си, че ще се омъжиш за някого, който ти подхожда повече. — Искаш да кажеш, за мъж, който няма да ме оставя да го командоря? — попита я Дейзи. — Не — за някой като теб, хубав, очарователен и привлекателен. Това бе необичайно остро изказване за Ева — означаваше, че Чарли е грозноват, няма чар и блясък. Дейзи се слиса и не знаеше какво да отговори.
Спаси я майка й. Олга рече:
— Омъжих се за хубав, очарователен и привлекателен мъж и той ме направи нещастна.
Ева не каза нищо повече.
Докато приближаваха Яхтклуба, Дейзи се закле да се сдържа. Нямаше да показва усещането си за тържество. Ще се държи, сякаш няма нищо неочаквано в поканата към майка й да стане член на Дамския клуб на Бъфало.
Докато показва на останалите момичета огромния диамант на пръстена, ще бъде дотам изискана, та да каже, че не заслужава такъв прекрасен човек като Чарли.
В плановете й влизаше да го направи още по-прекрасен. Веднага след медения месец двамата щяха да започнат да отглеждат състезателни коне. До пет години щяха да участват на най-престижните конни надбягвания по света: Саратога Спрингс, Лоншан, Аскот. Лятото преминаваше в есен и колата спря на кея по здрач. — Тази вечер може и да закъснеем много, Хенри — закачливо се обърна към него Дейзи. — Няма проблем, госпожице Дейзи — отвърна й градинарят. Той я обожаваше. — Забавлявайте се от сърце. На вратата Дейзи забеляза Виктор Диксън да влиза след тях. Добронамерена към всички тази вечер, тя се обърна към него: — Виктор, сестра ти е била представена на краля на Англия. Поздравления!
— Мда — проточи той смутено.
Влязоха в клуба. Най-напред видяха Урсула Дюър, която се беше съгласила да приеме Олга в снобския си клуб. Дейзи й се усмихна сърдечно и я поздрави:
— Добър вечер, госпожо Дюър.
Госпожата изглеждаше разсеяна.
— Извинете ме за момент — произнесе тя и се понесе из фоайето. Има се за кралица, рече си Дейзи, но значеше ли това, че няма нужда да се държи възпитано? Един ден Дейзи щеше да владее висшето общество на Бъфало, но щеше да бъде любезна с всички, отново се зарече тя. Трите дами влязоха в тоалетната и се огледаха да не би нещо да се е разместило за двадесетте минути, откакто излязоха от къщи. Влезе Дот Реншоу, изгледа ги и си излезе.
— Глупаво момиче — изкоментира Дейзи.
Майка й обаче се разтревожи.
— Какво става? — запита се тя. — Тук сме едва от пет минути, и вече трима души се държат крайно грубо с нас! — Завист — обясни дъщеря й. — Дот искаше да се омъжи за Чарли.
Олга възрази:
— Смятам, че Дот Реншоу вече е достигнала момента, в който би се омъжила практически за когото и да е. — Хайде стига, нека се забавляваме — сложи точка дъщеря й и ги поведе напред. При влизането им в балната зала ги поздрави Уди Дюър. — Най-после някой да се държи като джентълмен! — възкликна Дейзи.
Той й обясни тихо:
— Само искам да кажа, че не е хубаво да ви обвиняват за нещо, което би могло да бъде сторено от баща ти. — Особено когато всички са купували пиенето си от него! — съгласи се тя. И тогава видя бъдещата си свекърва в розова рокля с рюшове, която никак не помагаше на мършавата й фигура. Нора Фаркарсън не изпадна във възторг от избора на сина си, но прие Дейзи и се държа очарователно с Олга, когато двете си размениха визити. — Госпожо Фаркарсън! — започна Дейзи. — Каква чудесна рокля!
Нора Фаркарсън обърна гръб и излезе.