Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Ева ахна.
Дейзи бе обзета от ужас и се обърна към Уди:
— Не е заради контрабандата на пиене, нали?
— Не.
— Тогава за какво?
— Трябва да питаш Чарли. Ето го и него.
Чарли се потеше, въпреки че не бе горещо.
— Какво става? — попита го Дейзи.
— Всички ме гледат накриво!
Беше ужасно изнервен.
— Хората са ужасно ядосани на семейството ти.
— За какво? — проплака тя.
Неколцина от гостите чуха извисения й глас и се заоглеждаха, но не я беше грижа.
Чарли продължи:
— Баща ти разори Дейв Рузрок.
— Говориш ми за оная история в Риц-Карлтън? Какво общо има това с мен? — Всички харесват Дейв, нищо, че е персиец или нещо такова. И не вярват, че би посегнал да насилва когото и да е.
— Не съм казвала нищо такова!
— Зная — отвърна й Чарли; агонията му беше очевидна. Хората вече ги зяпаха открито: Виктор Диксън, Дот Реншоу, Чък Дюър.
Дейзи се обърна към Чарли:
— Ще обвинят мен. Така ли е?
— Баща ти е извършил нещо отвратително.
Дейзи я полазиха студени тръпки от страх. Нима можеше да изпусне триумфа си в последната минута? — Чарли — започна тя. — Какво ми казваш? Говори направо, за Бога.
Ева прегърна Дейзи през кръста.
Чарли поде отново:
— Според майка ми това е непростимо.
— Какво означава това — непростимо?
Изгледа я нещастно. Не можеше да се насили да говори. Но от това нямаше и нужда. Тя разбираше какво щеше да съобщи той.
— Всичко свърши, нали? — каза тя. — Зарязваш ме.
Чарли кимна.
Олга каза:
— Дейзи, да си ходим.
Беше просълзена.
Дъщеря й се огледа. Вирна брадичка и изгледа всички отвисоко: Дот Реншоу, изпълнена със злобно удоволствие; Виктор Диксън, възхитен; Чък Дюър, зяпнал от изненада; брат му Уди, който ги гледаше със съчувствие. — Вървете по дяволите — произнесе тя високо. — Отивам в Лондон да танцувам е краля!
Трета глава
1936 година
I
В един слънчев майски съботен следобед на 1936 година, когато Лойд Уилямс завършваше втората си година в Кембридж, фашизмът навири глава сред белите каменни галерии на стария университет. Лойд учеше живи езици в колежа „Емануел“ — студентите му казваха „Ема“. Учеше френски и немски, но той предпочиташе немския. Докато навлизаше в немската култура и четеше Гьоте, Шилер, Хайне и Томас Ман, надигаше глава от масата в тихата библиотека и с тъга съзерцаваше как днешна Германия пропада във варварство. Внезапно местното подразделение на Британския фашистки съюз обяви, че лидерът им, сър Осуалд Моузли, ще говори на партиен митинг в Кембридж. Това върна Лойд три години назад в Берлин. Отново видя как щурмоваците разгромяват помещенията на списанието, в което работеше Мод фон Улрих; отново чу стържещия звук на изпълнения е омраза глас на Хитлер, който напада демокрацията в залата на Райхстага; отново потръпна при спомена за окървавените муцуни на кучетата, които разкъсваха Йорг с нахлузена на главата му кофа. Лойд стоеше на перона на гарата в Кембридж и чакаше майка си да слезе от лондонския влак. До него стоеше Руби Картър, активист в местното подразделение на Лейбъристката партия. Тя му помиташе при организирането на днешната среща, посветена на „Истината за фашизма“. Щеше да говори майката на Лойд,
Ет Лекуит. Книгата й за Германия пожъна голям успех; Етел се кандидатира на изборите през 1935 година и отново беше депутат от Олдгейт.
Лойд бе изпълнен с напрежение заради днешния митинг. Новата политическа партия на Моузли бе приела хиляди нови членове, отчасти заради въодушевената подкрепа на Дейли Мейл — вестникът бе пуснал скандалното заглавие УРА ЗА ЧЕРНИТЕ РИЗИ! Моузли беше харизматичен оратор и несъмнено щеше да привлече нови последователи и днес. Беше важно светлината на разума да е ярка, за да контрастира с привлекателните му лъжи. Руби не спираше да говори. Оплакваше се от живота в Кембридж. — Местните момчета ми омръзнаха — заяви тя. — Искат само да отидат до някоя кръчма и да се напият. Лойд беше изненадан — в представите му Руби имаше наситен светски живот. Евтините й дрехи винаги бяха малко тесни и подчертаваха пищните й извивки. Повечето мъже биха я намерили привлекателна. — Какво ти харесва? — попита я той. — Освен организирането на партийни срещи.
— Обичам да танцувам.
— Не би трябвало да имаш недостиг на партньори. В университета на една жена се падат дванадесет мъже. — Не искам да те засягам, но повечето от мъжете в университета са обратни. Лойд знаеше — в университета наистина имаше доста мъже с хомосексуални наклонности, но го изненада, че тя повдига въпроса. Руби бе прочута с цапнатата си уста, но дори от нея подобни думи звучаха прекалено силно. Той не знаеше как да отговори и не каза нищо.