Тайната на забранената книга [bg]

Споменах ли, че бил ирландски католик? Според една разпространена в града шега, младият О’Баниън не бил на училище в деня, когато свещеникът чел проповедта за Десетте Божи заповеди, а в поправителния ден малкият Роки получил само кратката версия: „Не пожелавай жената на ближния си, а всичко останало е на разположение!“.

Въпреки цветистата подготовка, която Баронс ми направи за скорошния ни трети домакин — и неподозираща жертва, както бях започнала да мисля за тях — все още бях неподготвена за това, което беше Роки О’Баниън.

— Ъ, Баронс? — казах аз. — Наистина не мисля, че да крадем от този човек е добра идея.

Гледала съм достатъчно филми за мафията. Не влизаш при Кръстника, за да го обереш с очаквания да оцелееш дълго след това. Вече имаше твърде много страшни създания, които бяха по петите ми.

— Ще изгорим този мост, когато стигнем до него, госпожице Лейн — отговори той.

Погледнах към него. Животът ми беше толкова нереален. Тази вечер Баронс беше избрал от абсурдната си колекция Ламборгини 1975 Кунташ, едно от трите „Улф“ Кунташ правени някога.

— Мисля, че изразът е да преминем този мост, Баронс, не да го запалим. Какво искаш — всеки идиот, вампир, Фае и мафиотски дон в града да ме преследва ли? По колко различни начина мислиш, че мога да си направя косата? Отказвам да бъда червенокоса! Тегля чертата тук. Колкото и да обичам този цвят, нямам никакво желание да си боядисам главата в оранжево.

Той се засмя. Спонтанната усмивка беше толкова рядка гледка върху това изсечено изтънчено лице, че примигнах и зяпнах.

— Смешно е, госпожице Лейн — каза той. После добави: — Искаш ли да караш?

— А? — зяпнах. Какво му ставаше? Бях слязла долу малко след единайсет, облечена с роклята, която ми даде Фиона. След като я бях нахлузила през главата си, бях изчакала няколко секунди, за да проверя дали не е натрита с някаква ужасна отрова, от която би ми се дощяло да си издращя кожата. Той се държеше по този странен начин и аз просто не разбирах. Изглеждаше… ами… закачлив, поради липса на по-добра дума. В хубаво настроение. Почти пиян, но все пак с чиста глава. Ако беше който и да е друг мъж, щях да го заподозра в злоупотреба с вещества, щях да реша, че е надрусан или нещо такова. Но Баронс беше твърде консервативен за това, неговите наркотици бяха парите, властта и контролът.

И все пак беше толкова наелектризиращо жизнен тази вечер, че въздухът около него сякаш пукаше и съскаше.

— Шегувам се — каза той.

И това също не беше характерно. Джерико Баронс не се отдаваше на хумор.

— Това не беше мило. Мечтала съм да карам Ламборгини К-ш.

— Не можеш да кажеш Кунташ ли, госпожице Лейн? — С неопределимия му акцент Кунташ звучеше дори още по-чуждоземно.