![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
В този момент всичко наоколо — брегът, скалите, разгорещените нападатели и мъртвата змия — изгуби цветовете си и премина към монохром. Сетне черното стана бяло, а бялото — черно, и така няколко пъти със заслепяваща скорост. Момератите започнаха да се топят в голяма, безформена маса. Реактивните шейни и птерозаврите се смалиха в абстрактни очертания на триъгълници и ромбове, които висяха безпомощно в небето. Отново се разнесе познатият сигнал на алармата.
— Търсят ви отвън — докладва механичен глас с любезна интонация.
— Не, не, не — ядоса се Дог и задърпа ръчката за изключване. Зад прозорчето на кабината стоеше някакъв мъж и му чукаше с пръст по стъклото. Беше Леглой.
Дог се озъби и повдигна капака.
— Какво, по дяволите, искаш?
Леглой почти не бе претърпял еволюция от каменотрошаческото си минало. Каквото и да облечеше, все успяваше да се натъкми така, че да прилича на каторжник. Дог се пресегна и дръпна кутията с кола от ръката му. В главата му все още отекваха бойните възгласи на момератите и ревът на морската змия.
— Маймуняка — произнесе умолително Леглой. — Той те вика. — Знаеше, че Дог не обича да му прекъсват играта. Затова побърза да му съобщи, че идеята не е била негова.
Дог разкърши рамене и изви врат.
— Време за визитация, а? — произнесе без особен ентусиазъм.
Дог Шварц се огледа, опитвайки да се ориентира:
Два отбора играеха на криеница в зле осветената виртуална пещера, в която кънтяха веселите им гласове. В близките кабини имаше още фигури, с нахлузени на главите сензорни шлемове. Горе в сектора за зрители имаше само тийнейджъри, които се излежаваха на изтърканите седалки, разговаряха, хвалеха се с виртуалните си подвизи, включваха се в една или друга битка и обсъждаха различни тактики. В Пещерата на Хаоса играчите съвсем наскоро бяха узнали, че обърнатата към корпуса вдлъбнатина, която бяха заели, се наричала Окципитален Лоб, поне така твърдяха досадниците от работната група.
— Окципитален Лоб! — крещяха играчите с разнолики акценти и се блъскаха радостно. Някой им обясни, че ставало въпрос за анатомичен термин от човешкия череп, но това не им направи никакво впечатление. Нали не бяха техните глави.
Виртуалните кабини бяха монтирани в долния край на комплекса. Тук поне цареше относителна тишина. Само мъничките, възбудено трепкащи лампички свидетелстваха за буйните сънища, на които бяха свидетели онемелите посетители. Когато видяха Дог да се измъква, цяла сюрия момчета дотичаха, екипирани с виртуални костюми.
— Ти свърши ли вече? — попита го първото от тях. Дог Шварц го тупна по челото. — Ей!
Дог се измъкна от тясната кабина и размърда вкочанените си крака. Забеляза Маймуняка на съседната платформа, където той ровичкаше в някакъв изкорубен боен робот. Яркото слънце на Зормат все още танцуваше със заслепяващи отражения навсякъде, накъдето обърнеше погледа си.
— Маймуняк! — извика той.
Другият се обърна и му помаха. Носеше чифт плътно покрити с маслени петна дънки. Гърдите му бяха голи, а на огърлицата около шията му висяха ключове и отвертки.
Момчетата вече се биеха за овакантената от Дог кабина. Всички се отдръпнаха от пътя на едрия мъж. Леглой подтичваше след него.
На стълбите седеше мургаво хлапе, което също като Маймуняка носеше само дънки.
— Всичко наред ли е, Норвал? — попита го Дог и го тупна по рамото.
— Щеше да е още по-добре, ако имаше малко „жило“, Дог — отвърна лениво хлапето.
— Брей, тъй ли, приятелче? Таквиз значи ги можем вече? Е, скоро ще се погрижим и за това. Много скоро, гледай само.
— Хубаво — сви рамене Норвал и взе да си чопли зъбите.
— Слушай, Норвал, що не вземеш да бутнеш нещичко, та да участваш и ти? — попита го Дог. Норвал го погледна с внезапно пробуден интерес, след това разтегли устни в широка усмивка.
— Плати на Дог, Джои — посъветва той едно по-дребно хлапе със зелени очи. — Плати му де.
Джои подаде на Дог найлонова торбичка, в която подрънкваха полуизчерпани кредитни чипове и монети от половин дузина различни планети. Дог я разклати многозначително, сетне я пъхна в джоба.