Сребърният камък [bg]

И сега беше така, дори още по-лошо. Само едно трепване, един момент на разсеяност, едно кихване и Гунгнир щеше да полети във въздуха, готов да изпълни мисията, за която бе създаден — да убива.

А така, ако объркаше нещо, застрашаваше единствено и само себе си. Сега Гунгнир бе здраво заклещен и ако нещо станеше, само Иън щеше да страда, а хората, които се возеха до него, нямаше да бъдат засегнати, нито Арни Селмо, нито Марта, седнали срещу него.

— По всичко личи, че си обзет от дълбоки мисли, Иън Силвърстоун — каза Марта.

Беше облечена като за път, в нещо, което Иън оприличи на кюлоти — въпреки че едва ли се казваха точно така; това бяха кафяви панталони, много широки, така че ефектът бе по-скоро като пола до земята — комбинирани с искрящо бяла блуза с пришит към нея корсет. Ръкавите бяха обемни, богати, с маншети на китките, а плътен колан пристягаше тънкия й кръст. Доста прилични одежди за пътуване, по които Иън с удоволствие се заглеждаше.

— Не бих казал дълбоки, Марта — отвърна той.

— Да — измърмори Арни Селмо с нисък глас, — обзалагам се, че се чуди от какво ли беше лепкавият буламач, дето трябваше да го ядем на закуска. Кой го знае. Дали не беше желирана змиорка? Или пък най-просто желе с вкус на пиле? Май най-доброто си е да похапнеш нещо простичко и сигурно.

Арни пропусна да се обръсне тази сутрин и сега приличаше на истински клошар, макар и сравнително прилично облечен — дънките и карираната му риза бяха изпрани и грижливо изгладени, докато бе спал през нощта, а обикновените бели копчета на ризата бяха сменени с малко по-големи, овални, сякаш издялани от кост.

Марта се усмихна разсеяно на тези думи. Което не…

Аха. Арни бе заговорил на английски. Което се предполагаше, че е тайният им език, поне за пред повечето хора, както навремето Зайда Сол и Баба Ривка на Иън си приказваха на иврит, защото много добре знаеха, че нито Иън, нито баща му могат да разберат за какво става въпрос.

Иън кимна, сякаш съгласен с мнението и на двамата.

— Просто се чудя как така стана, че нещата вървят почти безпроблемно този път — отвърна той на английски на Арни, а след това поклати глава и се обърна към Марта, за да заговори с нея на берсмолски.

— Съвсем не е така, Марта. Просто си мислех за… тежката отговорност, която ми е поверена, това е. — Искаше да е сигурен, че лявата му ръка в ръкавица е стиснала здраво Гунгнир, преди да я смени с дясната, също в ръкавица. Непрекъснато се налагаше да си сменя ръцете, защото пръстите му се вдървяваха.

— Да — отново заговори Арни. — Излиза, че е много по-лесно, отколкото си мислех, че ще бъде. Май се оказа точно както той каза.

— А ти не му ли вярваш?

Арни изсумтя.

— Може и така да се каже.