Сребърният камък [bg]

— Ама…

Маги стисна с всички сили бедрото на Тори и той усети болката, която имаше за цел да го накара да замълчи.

Не беше честно. Поне в едно отношение. Иън не пиеше, никога. А, от друга страна, Иън не бе от хората, които се забъркват в неприятности. Това сигурно зависеше от положението ти — приятелят му се издържаше сам от толкова отдавна, че преценяваше всяка своя стъпка и последствията от нея, а да започне разправия и да се зъби на някого, който си търси белята…

… извън залата за фехтовка…

Е, там беше съвсем различно. Ако искаш да изкараш пари, за да си осигуриш храната и наема, налага се да тренираш с новаците и малко напредналите, а Иън правеше тъкмо това, защото дните, когато един студент може да изкара следването си, благодарение на ниско платена работа, бяха отлетели още когато диското стана демоде. Единственият шанс сега бе да се проявиш като компетентен и търпелив учител, който умее да победи дори и майсторите сабльори, за да привлече с подобни постижения повече ученици, а се налагаше да бъдеш агресивен не само на лентата за фехтовка, но и за да се добереш до нея. Не става дума да си гаден, зъл или жесток, но имаше голямо значение да си извоюваш името и тежестта на строг преподавател.

— Въпреки това — каза чичо Хоузи, — освен че мога да ви уверя, че Иън и спътниците му са живи и здрави, има още нещо, което може би вие ще успеете да свършите. Само че то е в друга посока.

— Така ли?

— Мисля си за дядо ти, за Ториан дел Орвалд, той би искал да узнае, че… Харбард се опитва да опази мира. Той, поне така твърди, има изключително доверие на Потомците и съветът му може да помогне на Потомците да не… вземат прибързано решение, щом разбере как се развиват нещата по границата. — Погледна към татко. — Притеснявам се, че Алената и Древната Церулийски компании могат да се обединят, а това ще се окаже съществена заплаха. Може и да не са такива, каквито бяха преди, но в битка се представят достойно.

— Ще се представят достойно ли? — татко вдигна глава от раниците. — Може да си прав, а може да се окажат още по-голяма заплаха. Много по-голяма заплаха. Според мен да се подценяват Алената и Древната Церулийски компании е огромна грешка, според мен поне.

— Така е. — Чичо Хоузи се усмихна. — Предполагам, че този, който ги е обучил на тънкостите в боя с мечове, знае най-добре.

Татко също се усмихна.

— Ще знае, разбира се. — Извади несесера за оказване на първа помощ от непроверените неща, огледа го отвътре, опипа всичко внимателно, след това го затвори и го постави на купчинката до себе си. — Както знаеш, не е само това. Ние, хората от Средните владения, може и да не сме това, което бяхме преди, но онзи дух се е запазил, поне понякога се проявява. — Очите му се рееха някъде в далечината. — Това често е било подценявано в миналото, а някои ще ни подценят и в бъдеще.