Обречена на ранен гроб [bg]

— По тъмно — отговори тя.

Фабиан слезе от горния етаж и седна — по неговия си начин — до Анет. Призракът й се усмихваше по начин, който можеше единствено да се нарече влюбен.

Завъртях очи. Изглежда дори призраците си падаха по Анет. Тя сигурно щеше да намери начин да прави секс с него. Въпреки че беше прозрачен и плътен като частица облак, ако някой можеше да го направи, това беше Анет.

— Какъв очарователен мъж — отбеляза тя. — Вярвай, Кат, може да си започнала тенденция. Когато си тръгна, ще се осмеля да кажа, че ще се опитам да ти го отмъкна.

Отне ми толкова много воля, за да не попитам: И колко скоро ще бъде това?. Все пак се опитвах да контролирам мислите си, наречете го задължение.

— Анет, мисля да пропусна филма и да почета нещо. Гледай го без мен.

На половината път по стълбите, минах покрай Влад. Той беше останал, като бе казал, че ще си тръгне, когато нещата се поуталожат. Обзалагам се, че не си е мислел, че ще остане толкова дълго.

Бях почти до спалнята си, когато чух мобилният ми телефон да звъни. Звукът ме накара да се втурна през вратата, почти гмуркайки се, за да го вдигна.

— Боунс? — отговорих.

Надменен присмех изпълни ухото ми:

— Не, мила. Още се надяваш, че любовника ти ще се върне? Колко забавно.

Грегор. Точно от това се нуждаех.

— Какво става, скъпи? — попитах саркастично. — Още душиш в сънищата ми, както виждам. Извини ли се на гулите си, за това, че смуча въздух вместо кръв? Точно когато си помисли, че притисна малката жена до стената, опа, забрави, че тя има нож.

— Трябваше да останеш с мен и да си спестиш унижението да бъдеш поредната, отхвърлена от тази селска курва — измърка той. — Докато ти тъгуваш за Боунс, той оправя други жени.

— Лъжец. Боунс може да ми е бесен, но е по-добър човек от това. Естествено, това е нещо, което ти няма как да разбереш.

Грегор просто се засмя.

— О, Катрин, скоро ще видиш, че много грешиш. Наистина ли си мислиш, че се е променил? Той видя начин да се измъкне и го направи.

Затворих, спирайки се да не стъпча телефона, само защото се притеснявах, че Боунс може да се обади, а аз ще съм го счупила. Дишах така тежко, сякаш бях тичала. Когато Влад почука на рамката на вратата, се завъртях и го сграбчих за раменете.

— Знаеш ли къде е Боунс? Кажи ми истината!

Влад отмести погледа си към ризата си, сякаш казваше Ще ме пуснеш ли?.

— Не, Кат. Сега ще ме раздрусаш ли?

Пуснах ръцете си, свивайки ги в юмруци от безсилие.

— Това копеле си играе с мен. Знае от какво най-много се страхувам и го използва, за да ме нарани!

— Грегор? — попита Влад спокойно, — Или Боунс?

Спрях и му хвърлих премерен поглед.

— Имам предвид Грегор, но… може би имаш право.