В капана на времето [bg]

Той потърка изморено бръчката между веждите си с кокалчетата на пръстите си.

— Аз също, сасенак. — Отпусна ръка и опита да се усмихне. — Но нали Франк е казал, че Джонатан Рандал е умрял при Калоден?

— Да, всъщност аз самата го казах на Джак Рандал, за да го изплаша — в Уентуърт, когато ме изхвърли на снега, преди да… преди да се върне при теб. — Очите и устата му се затвориха от внезапен спазъм и аз веднага свалих крака от дивана.

— Джейми! Добре ли си? — Опитах се да докосна главата му, но той се отдръпна, стана и отиде до прозореца.

— Добре съм, сасенак. Цяла сутрин пиша писма и главата ми ще се пръсне. Не се тревожи. — Притисна чело до студеното стъкло, беше затворил очи. Продължи да говори, сякаш да се разсее от болката.

— Тогава, ако ти — и Франк, — знаете, че Джак Рандал ще умре при Калоден, но ние знаем, че той няма да умре там… значи може да се направи, Клеър.

— Какво? — приближих се да помогна, но не знаех как. Той явно не искаше да го докосвам.

— Да променим това, което ще се случи. — Вдигна глава от прозореца и ми се усмихна изморено. Лицето му още беше бледо, но следите от спазъма бяха изчезнали. — Джак Рандал умря по друг начин и Мери Хокинс ще се омъжи за друг. Дори това да означава, че твоят Франк няма да се роди, или ще се роди по друг начин — добави успокоително, — все пак означава и че имаме шанс да успеем в онова, с което сме се захванали. Може би Джак Рандал не умря при Калоден, защото битката никога няма да се състои.

Виждах, че прави усилие да помръдне, да се приближи и да ме прегърне. Плъзнах ръце на кръста му. Той сведе глава и отпусна чело на косата ми.

— Знам, че сигурно ти е тежко, но не ти ли олеква при мисълта, че може да излезе нещо добро от това?

— Да — прошепнах накрая в гънките на ризата му. Отдръпнах се леко от ръцете му и притиснах глава към бузата му. Бръчката между веждите му беше станала по-дълбока, а очите — разфокусирани, но се усмихваше.

— Джейми — казах аз, — иди да легнеш. Ще изпратя вест на Дьо Орбанвил, че няма да идем тази вечер.

— О, не. Ще се оправя. Заболя ме главата от писането, час сън ще ме излекува. Сега се качвам горе. — Обърна се към вратата, поколеба се и ми се усмихна. — Ако ме чуеш да викам в съня си, сасенак, просто сложи ръка на главата ми и кажи: „Джак Рандал е мъртъв”. И ще ми мине.