Кръвта на боговете [bg]

Отвън театърът на Помпей беше внушителен, точно както бе възнамерявал отдавна мъртвият му създател. Макар Гай Пом­пей да беше умрял в Египет преди години, името му се беше за­пазило във великолепието на сградата, която се издигаше там, където някога се ширеше зеленото Марсово поле. Дори Цезар не би могъл да плати за изцяло мраморни блокове, но стените бяха покрити с млечнобял камък със светли жилки, който про­блясваше на слънцето. Около основната сграда имаше паваж от варовикови плочи, свършващ при високите колони, които под­държаха изсечения от бял мрамор портик.

Сенаторите бяха излезли навън да посрещнат Октавиан. Всички до един бяха облечени в бели гоги, обточени с иурпур- на ивица, и представляваха впечатляваща гледка, докато стояха на група и го очакваха. Бяха отхвърлили всичките му искания и самоувереността им беше нараснала.

Октавиан беше избрал да носи броня с ясното съзнание, че така ще изглежда в контраст с цивилната власт. Спусна се по Капитолий с три центурии, едната съставена изцяло от центу- риони. Те представяха претенциите му за властта в града и ако сенаторите бяха в бели дрехи, неговите хора поне блестяха.

Когато копитата на коня му зачаткаха по камъка, Октавиан огледа тълпата сенатори. Видя Бибил и Светоний един до друг, както винаги. И двамата познаваха Цезар, особено Светоний. Личеше, че изминалите години не са били милостиви към тях, но жестокостта им бе като изписана по увисналата им плът. Октавиан неволно сравни себе си с тези старци и изправи гръб. Поведе центуриите право към тях, без да е нужно да дава нови заповеди. Хората му се подредиха в съвършени редици срещу сенаторите. Възцари се пълна тишина, нарушавана единствено от крясъците на птиците високо в небето. Нито един от сена­торите нямаше да заговори пръв, Октавиан бе сигурен в това. Двамата с Меценат бяха обсъдили протокола и той се усмихна на стоящите пред него сановници.

- Извиках ви тук, за да обявя, че ще платя лично завещаното от Цезар, като започна с тристате сестерции за всеки гражда­нин на Рим. - Изпита задоволство от гневното им мърморене заради избора му на думи. - Предполагам, че ще се откажете от вашите части. В края на краищата сенаторите също са граж­дани на Рим, нали? Но ако желаете, ще ви изпратя сумите по домовете ви в града.

Надяваше се да доловят скритата заплаха, преди да продъл­жи с основното си искане. Че знае къде живеят. Повечето със сигурност разбраха намека.

Бибил пристъпи напред. Масивното му туловище беше до­бре скрито от гънките на тогата му. С дяснага си ръка придър­жаше дрехата си, месестите му пръсти вече лъщяха от пот.