Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

— Не мога да повярвам — чух собствените си мисли от устата на Бобо, който излизаше от укритието си.

— Той да не… — опита се да оформи въпрос брат му.

— Той телепортира ли се току-що? — попита Бобо, продължавайки да изказва моите мисли на глас.

— Или е това или просто са станали супер неустойчиви и се разтварят във въздуха! — опита се да си направи шега Иво.

— Каквото и да се случи, не можем да го оставим така! — Гласът ми звучеше по-пискливо, отколкото ми се искаше.

— Не можем да му позволим да ни разиграва! — отсече Тео. — При всяко положение сме разкрити. Трябва да се върнем и да кажем на останалите веднага.

Останалите трима кимнахме и се насочихме тичешком към вратата. На отвора ни чакаха хората на Валентин, които пазеха да не минава никой, който не трябва. Тео им обясни с няколко думи положението, а през това време аз и близнаците се впуснахме в търсене на нещо, с което да затворим отвора поне временно. Накрая успяхме да барикадираме дупката с подръчни материали и се спуснахме надолу. Разделихме се на първия етаж — двамата с Тео се насочихме към командния център, момчетата на Валентин тръгнаха към оръжейната, а близнаците към болничното отделение и кухните, за да предупредят и да помогнат за събирането на багажа.

Връхлетях първа в стаята. Вътре бяха Иванов, Валентин, Силвия и Атанас — Лина и докторът липсваха. Първата ми мисъл беше защо Лина я няма. После ми хрумна, че Силвия е тук:

— Силвия, ти защо си тук? — Прозвуча по-грубо, отколкото исках.

— Проблем ли имаш някакъв? — погледна ме тя с учуден поглед.

— Не… просто — започнах аз, но не знаех да продължа.

— Как е синът ти? — притече ми се на помощ Тео.

— Синът ми? — Тя се обърка още повече. — Как да е синът ми?

— Стоян или някой от другите не те ли намери? — продължи той.

В момента, в който зададе въпроса си вратата се отвори без почукване и в стаята връхлетя Стоян:

— Най-… после. — Думите му излизаха на пресекулки. — Обикалям на… всякъде… да те намеря… Силвия. — Не успяваше да говори нормално — явно беше обикалял, тичайки.