Произход на политическия ред [bg]

Политическото значение на тази интелектуална активност е двояко. Първо, заражда се нещо като идеология, а именно общовалидни идеи за правилното структуриране на управлението, с помощта на които следващите поколения китайци ще могат да преценяват дейността на своите политически лидери. Най–известната идеология е конфуцианското учение, но конфуцианците влизат в ожесточени интелектуални дебати с други школи като легизма – конфликт, който е отражение на текущите политически борби. Учените и литераторите са почитани като най–висши човешки същества, по – високопоставени дори от воините и свещениците. Наблюдава се сливане между ролите на интелектуалеца и бюрократа по начин, който няма аналог в други цивилизации.

Второ, придвижването на интелектуалците из Китай съдейства за развитието на нещо, което все повече се оформя като национална култура. Великите китайски класически произведения от този период се превръщат в основа на образованието на елита и утвърждаване на китайската култура. Националната идентичност се обуславя от познаването на класиците; престижът им е толкова висок, че техните произведения се разпространяват и в най – отдалечените части на империята, а и отвъд нейните граници. Въпреки по–голямата си военна мощ през отделни периоди номадските царства покрай границите никога не успяват да се противопоставят на интелектуалните традиции на Китай. Некитайските народи, които нападат и периодично управляват отделни региони в Китай, рядко основават свои собствени институции в тях, а в повечето случаи управляват Китай с помощта на китайски институции и умения.