Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
- ТЕХНОЛОГИЧЕСКИ НОВОВЪВЕДЕНИЯ
От IV до III в.пр.Хр. в Китай се разгръща интензивен и екстензивен икономически растеж. Интензивният растеж се осъществява благодарение на редица технологични нововъведения, като преминаването от бронзови към железни оръдия на труда, а по–късно и с развитието на техники за отливане на желязо; по–добри техники за впрягане на животни към плуга и подобрено управление на земните и водните ресурси. Увеличава се търговията между отделните части на Китай и населението започва драстично да нараства. Екстензивният растеж се дължи на нарастването на населението и заселването на нови погранични райони като Съчуан.
Този икономически растеж е до известна степен това, което икономистите наричат „екзогенен", което означава, че е възникнал в резултат на случайни технологически нововъведения, а не благодарение на вътрешната логика на икономическата система. Един от най–важните външни двигатели е военната опасност. Всички държави през периода на Воюващите царства изпитват огромна необходимост от увеличение на нивото на данъчното облагане, а следователно и на земеделската продукция; всички заимстват нововъведенията и ги използват за разширяване на собствените си властови позиции.
- ИДЕИ
Забележително е, че през изключително жестоките векове в края на епохата Пролети–Есени и Воюващите царства възникват едни от най–великите културни постижения в историята на Китай. Абсолютната социална разпокъсаност вследствие на постоянните войни става повод за дълбок размисъл по политически и морални въпроси и създава също така възможност талантливи учители, писатели и съветници да се прочуят. Един от мнозината странстващи учители през този период е Конфуций, който произхожда от дребното дворянство, но сам си пробива път като учен и преподавател. Има и много други писатели по времето на Стоте школи на мисълта през ранния период на Воюващите царства, между които са Модзъ, Мъндзъ, Сундзъ, Хан Фей и Сюндзъ, всеки от тях оставил съчинения, оказали влияние върху китайската политика през следващите векове. Политическата нестабилност на периода, изглежда, създава нещо като интелектуална безкоренност, което намира израз във физическата мобилност на интелектуалците, които се местят от една държава в друга, предлагайки услугите си на всяка политическа власт, която би проявила интерес към тяхното учение.
Политическото значение на тази интелектуална активност е двояко. Първо, заражда се нещо като идеология, а именно общовалидни идеи за правилното структуриране на управлението, с помощта на които следващите поколения китайци ще могат да преценяват дейността на своите политически лидери. Най–известната идеология е конфуцианското учение, но конфуцианците влизат в ожесточени интелектуални дебати с други школи като легизма – конфликт, който е отражение на текущите политически борби. Учените и литераторите са почитани като най–висши човешки същества, по – високопоставени дори от воините и свещениците. Наблюдава се сливане между ролите на интелектуалеца и бюрократа по начин, който няма аналог в други цивилизации.
Второ, придвижването на интелектуалците из Китай съдейства за развитието на нещо, което все повече се оформя като национална култура. Великите китайски класически произведения от този период се превръщат в основа на образованието на елита и утвърждаване на китайската култура. Националната идентичност се обуславя от познаването на класиците; престижът им е толкова висок, че техните произведения се разпространяват и в най – отдалечените части на империята, а и отвъд нейните граници. Въпреки по–голямата си военна мощ през отделни периоди номадските царства покрай границите никога не успяват да се противопоставят на интелектуалните традиции на Китай. Некитайските народи, които нападат и периодично управляват отделни региони в Китай, рядко основават свои собствени институции в тях, а в повечето случаи управляват Китай с помощта на китайски институции и умения.
Модерни държавни институции постепенно се изграждат из целия Китай през късните години на династията Джоу, но най– вече Западното царство Цин. В повечето случаи възникването на нови институции е чиста случайност в резултат на принципа „проба–грешка" и отчаяна необходимост от страна на различни правителства. За разлика от тях Цин формулира идеология за държавно строителство, която изрично се основава на логиката на новата централизирана държава. Строителите на държавата Цин разбират, че родствените мрежи от ранните епохи са препятствие за концентрирането на власт и провеждат политика на заменянето им със система, която пряко обвързва отделния индивид с държавата. Това учение е наречено легизъм.