Произход на политическия ред [bg]

Китайското феодално общество по време на династията Джоу е подобно на европейския си двойник, доколкото и то развива рязко класово разделение и аристокрация, в центъра на чийто морален кодекс са честта и рискът за живота в ожесточена битка. Ранните племенни общества са относително егалитарни и използват различни нивелиращи механизми, за да попречат на възникването на драстични различия в статуса. Впоследствие отделни индивиди започват да се отличават в лова. Както установихме, съществува приемственост между лова и военните умения, която се разпростира чак до приматите, предци на човешкия род. В лова и сраженията се съблюдават правилата на йерархията просто защото някои индивиди и групи са по–добри ловци и воини от други. Тези, които изпъкват по време на лов, обикновено се отличават и на бойното поле; уменията за сътрудничество, необходими при лова, се разгръщат във военни тактики и стратегии. Бойната победа носи на някои родове по–висок статус, а отличилите се в рамките на рода воини стават лидери.

Същото се случва и в Китай. Приемствеността между лова и военното дело се запазва чрез поредица от ритуали за легитимиране на социалния статус на воинската аристокрация. Марк Люис твърди, че по време на периода Пролети–Есени „действията, които разграничават управниците от масите, са „великите служби" в тези олтари, а тези служби били ритуално насилие под формата на жертвоприношения, война и лов". Ловът осигурява животни, които да бъдат принасяни в жертва на предците, а войните осигуряват човешки жертвоприношения, практика в Шан, която продължава и по времето на Джоу до IV в.пр.Хр. Военните кампании започват в храмове с жертвоприношения и молитви, които да гарантират успеха им. Месото се споделя ритуално, кръвта на затворниците се пролива, за да освети бойните барабани, а най – омразните врагове биват превръщани в сос за месо, който консумират придворните и военните.

Аристократичното военно дело в ранната династия Джоу в Китай е изключително ритуализирано. Войни се водят за това един клан да признае превъзходството на друг или като отмъщение за оскърбление спрямо нечия чест. Армиите излизат на бой, за да защитят „наследените постижения на предците"; неизпълнението на това задължение би лишило лидерите от съответните ритуали, когато те на свой ред станат мъртви предшественици. Те могат да постигнат това по–скоро чрез церемониални изпитания на сила и чест, а не чрез сражения с всички средства до смърт. Често се организират предварителни битки между групи от аристократи, при които се съблюдават сложни правила. Появата на врага на бойното поле изисква армията да вземе участие или да се опозори и понякога се смята за безчестие да не се атакува най–силната страна на врага. Обратно – армиите се оттеглят от бойното поле, когато противниковият предводител умре, за да не се увеличат траурните задължения на другата страна. В ранния период Пролети–Есени аристократите участват в повечето сражения на колесници, които са скъпи и изискват висока степен на умения за управление и поддържане. Очевидно съветът на военния стратег Сундзъ да се използва „косвеният метод", при който изненадата и измамата са важни компоненти, идва на по–късен етап в китайската история.