Произход на политическия ред [bg]

Провежданите от Шан Ян политики в Цин биват обосновани и превърнати от по–късни автори като Хан Фей в цялостна идеология, известна като легизъм. Голяма част от последващата история на Китай чак до комунистическата победа през 1949 г. може да бъде разбрана от гледна точка на противоречията между легизма и конфуцианството относно ролята на семейството в политиката.

Конфуцианството е крайно ретроградно учение, чиито корени са в древните практики. Конфуций създава своите класически произведения в края на периода Пролети–Есени, изпълнени с носталгия към социалния порядък Джоу, който бързо се разлага вследствие на постоянните войни. Семейството и родството са същността на патримониалния порядък и в много отношения конфуцианството може да се разглежда като идеология, която изгражда всеобхватна морална доктрина за произхода на държавата от модел, който се основава на семейството.

Всички племенни общества практикуват някаква форма на почит към предците, но конфуцианството придава на китайската версия специфична етична насоченост. Според конфуцианските морални предписания човек има много по–силни задължения към своите родители и най–вече към баща си, отколкото към собствената съпруга или деца. Неуважението към родителите или неполагането на грижи за тях се наказва строго, както бил наказан един син, който полагал по–големи грижи за своето семейство, отколкото за родителите си. А ако съществува конфликт между дълга към родителите – ако, да речем, бащата е обвинен за престъпление – и дълга към държавата, интересите на бащата безспорно превъзхождат интересите на държавата.

Противоречието между семейство и държава и моралната легитимност, която конфуцианството придава на семейния дълг над политическия, са характерни за цялата китайска история. И до ден днешен китайското семейство си остава могъща институция, която ревностно защитава своята независимост от политическата власт. Съществува обратнопропорционална връзка между здравината на семейството и мощта на държавата. По време на упадъка на династията Цин през XIX в. могъщи родове в Южен Китай поемат контрола над повечето местни дела. Когато Китай се деколективизира по време на свързаните с отговорността на домакинствата реформи на Дън Сяопин през 1978 г., селското семейство се възражда и се превръща в един от най–мощните двигатели на икономическото чудо, което се разгръща по–късно в Народната република.

За разлика от конфуцианците легистите гледат напред и оценяват конфуцианството и неговата възхвала на семейството като пречка за укрепването на политическата власт. Те не се осланят на моралните предписания и задължения на конфуцианството. На тяхно място въвеждат ефективни възнаграждения и наказания – преди всичко наказания, – за да принудят поданиците да се подчиняват. По думите на легисткия идеолог Хан Фей: