Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Физическите загуби сред редиците на аристокрацията имат ефекта и на насърчаване на израстването по чин при военните благодарение на заслуги. В ранната Джоу получаването на ръководен военен пост е изцяло въз основата на роднинство и статус в рамките на клана. Но с течение на времето все по–голям брой неаристократични лидери получават повишение въз основа на храбростта си в битките. Държавите започват да предлагат на воините стимули под формата на земя, звания и крепостни селяни като насърчение и скоро става обичайна практика най– обикновени поданици да се издигнат до генерал. В една полева армия по време на война меритокрацията не е културна норма, а условие за оцеляване и по всяка вероятност принципът на меритократично израстване е въведен най–напред във военната йерархия, а по–късно и в цивилната бюрокрация.
- ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО
Мобилизирането на огромни армии от селяни изисква ресурси за заплати и екипировка. Между 594 и 590 г.пр.Хр. държавата Лу започва да облага с данък земеделска земя не като владение на родствена група, а въз основа на дадена за частно ползване земя на групи от отделни селски семейства, известни като qiu. Това се налага поради нашествията от съседната държава Ки, което принуждава Лу бързо да увеличи размера на своята армия. Между 543 и 539 г. Зи Чан реорганизира полетата на държавата Зенг в широка мрежа от напоителни канали, преструктурира селските домакинства в групи от по пет семейства и ги облага с нов данък. През 548 г. държавата Чу извършва кадастрално проучване на своите земи и регистрира солените езера, рибарниците, блатата и горите, както и населението. Това проучване е направено в очакване на реорганизация на данъчната основа, а също и за изготвяне на списъци на населението в селските райони, за да бъдат призовавани в армията.
- РАЗВИТИЕ НА БЮРОКРАЦИЯТА
Със сигурност би могло да се каже, че китайците са изобретили съвременната бюрокрация, т.е. постоянния административен кадър, избиран по–скоро въз основа на способности, отколкото на роднинство или патримониални връзки. Бюрокрацията възниква случайно от хаоса на династията Джоу в резултат на спешната необходимост от събиране на данъци за военни разходи.
Подобно на администрациите на други ранни държави като Египет, Шумер, Персия, Гърция и Рим администрацията през първите години на Джоу е патримониална. Административните длъжности се раздават на роднини на владетеля и са част от неговото домакинство. Решенията се вземат не строго йерархично, а въз основа на консултации и лична лоялност. Затова владетелят невинаги е можел да контролира или да уволнява своите служители, когато те му се противопоставяли. Всъщност както големия мъж при уантоките, изправен пред широк консенсус, че трябва да бъде заменен от друг, повелителят на Джоу често не успявал да попречи това да се случи. Единствената му алтернатива, както постъпил през 669 г.пр.Хр. владетелят на Цин, била да изколи всичките си роднини, съзаклятничещи срещу него. Тъй като дворцовите интриги били осъществявани от родовете, а не от отделни индивиди, налагало се да бъдат ликвидирани цели семейства, за да се прекъсне „родословното въже".
Бюрократизацията на армията започва, след като военната служба преминава от ръцете на аристокрацията в ръцете на простолюдието. Армейската администрация трябвало да набира, екипира и обучава огромен брой хора, което изисквало водене на отговорност и логистични услуги. Необходимостта от финансиране на армията засилва необходимостта от цивилна бюрокрация за събиране на данъци и гарантиране на подходящи условия при мащабна мобилизация. Военната бюрокрация служела също така като школа за цивилни бюрократи и съдействала за изграждането на командно–административна инфраструктура. Самоизтребването на аристокрацията на Джоу в кръвопролитни междуособици през това време създава големи възможности за възходяща социална мобилност на семействата на служителите. Макар по традиция да били избирани от аристократичната класа, служителите често били от социални кръгове, твърде далечни на владетеля и неговите близки. Обществената прослойка Ши била по–ниско от тази на аристокрацията и включвала войници и други заслужили уважение представители от простолюдието, които също били издигани на отговорни длъжности на мястото на патримониални служители. Принципът на повишение по заслуги вместо по произход постепенно започнал да се утвърждава, докато редиците на аристократите оредявали.