![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
По време на ранната династия Джоу Китай се превръща в нещо средно между племенно общество и общество на ниво вождество. Нито едно от политическите формирования, често наричани „държави" в историите, не са истински държави. Китай по времето на Джоу е христоматиен пример за патримониално общество. Това означава, че цялата страна е „собственост" на поредица от местни владетели и родствените им групи. В съответствие с ограниченията на агнатичните родствени правила в Китай земята и хората, живеещи на нея, са патримониум или наследствена собственост, която се предава на потомството. В това общество няма разлика между обществено и частно; всеки управляващ линидж набира армии, събира данъци и раздава правосъдие както намери за уместно. Всичко това обаче скоро се променя.
7. ВОЙНИ И ВЪЗХОД НА КИТАЙСКАТА ДЪРЖАВА
Как възниква китайската държава от военното съперничество ► Модернизиращите реформи на Шан Ян ► Доктрината за легизма и неговата критика на конфуцианската семейственост ► Защо политическото развитие не е съпътствано от икономическо и социално развитие
По време на източната династия Джоу (770–256 г.пр.Хр.) в Китай започва обединяването между истински държави. Те създават постоянни армии, които са в състояние да налагат съблюдаването на правила над определена територия; създават бюрократични институции за събиране на данъци и управляват чрез закони; утвърждават стандартни мерки и теглилки и изграждат обществена инфраструктура под формата на пътища, канали и напоителни системи. Една държава, а именно царство Цин, предприема забележителен модернизиращ проект, чиято пряка цел е демонтирането на основания на роднинство патримониален социален ред на ранната Джоу. Армията бива демократизирана чрез игнориране на воините аристократи и набиране на редовна военна служба на огромен брой селяни; осъществява се широкомащабна поземлена реформа чрез обезземляване на патримониалните земевладелци и раздаване на земя на селски семейства и се насърчава социалната мобилност чрез подкопаване на властта и престижа на наследствената аристокрация. Колкото и „демократично" да звучат подобни реформи, тяхната единствена цел е укрепване на властта на царство Цин и утвърждаване на неумолима диктатура. Могъществото на тези съвременни политически институции позволява на Цин да подчини съперничещите държави и да обедини Китай.
Според известното твърдение на политолога Чарлс Тили европейското държавно строителство е задвижвано от необходимостта на европейските монарси да воюват. Взаимозависимостта между войните и държавното строителство не е универсална; този фактор не играе определяща роля в Латинска Америка. Но войните безспорно са най–важният двигател на държавното строителство по време на китайската династия Източна Джоу. От основаването на Източна Джоу през 770 г.пр.Хр. до консолидирането на династията Цин през 221 г.пр.Хр. Китай преживява непрестанна поредица от войни, които се разрастват по мащаб, скъпотия и човешки жертви. Преходът на Китай от децентрализирана феодална държава към обединена империя се осъществява изцяло чрез завоевания. И почти всяка създадена през този период модерна държавна институция е свързана пряко или косвено с необходимостта да се воюва.
В сравнение с други войнствени общества кръвопролитността на водените от Източна Джоу войни се откроява. Според изчисленията на един учен през продължилия 294 години период Пролети–Есени между китайските „държави" са се водили повече от 1211 войни. През целия този период само 38 години са мирни. През същото това време биват унищожени повече от 110 политически формирования. През последвалия 254–годишен период на Воюващите царства се провеждат 468 войни, като само 89 години са мирни. Общият брой на войните намалява само защото броят на държавите драстично спада в резултат на завоевания и присъединяване. По време на периода на Воюващите царства шестнадесет държави биват унищожени от седемте оцелели през същия период. Но водените войни драстично се разрастват по мащаб и продължителност. През периода Пролети–Есени някои от войните приключват с една–единствена битка за един ден. Към края на периода на Воюващите царства една обсада е траела месеци наред, а военните действия – в продължение на години с участието на петстотинхилядни армии.