Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
В сравнение с други милитаристични общества Китай по времето на династията Джоу е изключително агресивен. Според едно изчисление царство Цин успява да мобилизира 8–20% от общия брой на населението в сравнение със само 1% в Рим и 5,2% от гръцкия Делфийски съюз[49]. Мащабите на мобилизация в ранна съвременна Европа са още по–ниски. Загубите също са безпрецедентни. Ливий съобщава, че Рим загубва около 50 000 войници в сраженията край Тразименското езеро и Кана; китайски мемоарист твърди, че в битка през 293 г.пр.Хр. загиват 240 000 войници, а в друга през 260 г. – 450 000. Общият брой на убитите войници във войните на Цин от 356 до 236 г.пр.Хр. е над милион и половина. Историците смятат тези цифри за драстично раздути и недоказуеми, но все пак те са несравнимо по–големи от европейските.
Постоянното водене на войни е достатъчно мощен стимул за разрушаване на старите институции и създаването на нови на тяхно място. Това засяга военната организация, данъчното облагане, бюрокрацията, технологичните иновации и идеи.
- ВОЕННА ОРГАНИЗАЦИЯ
Не е учудващо, че първата последица е еволюцията на военните организации във Воюващите царства.
Както вече отбелязах, войните в началото на периода Пролети–Есени се водят от аристократи върху колесници. За всяка колесница са необходими кочияш и поне двама воини, както и логистичен конвой от около седемдесет воини. Управлението на колесница и стрелбата от нея са трудни умения, изискващи сериозно обучение, което го прави подходящо аристократично занимание. Пехотата през този период е само помощна войска.
Преходът от колесници към военни действия с пехота и кавалерия настъпва постепенно в края на периода Пролети–Есени. Колесниците са с ограничена употреба в южните държави У и Юе поради многото езера и блата, а и поради тяхната неефективност в планинските райони. Кавалерия се появява за първи път в началото на периода на Воюващите царства очевидно в резултат на опита, почерпен от западните степни варвари, които яздят коне. Оръжията от желязо, арбалетите и бронята увеличават полезността на пехотата. Западното царство Цин е една от първите, реорганизирали войската си и премахнали колесниците за сметка на комбинация от кавалерия и пехотинци, което отчасти се дължи на терена и отчасти на постоянния натиск от страна на варварите. Държавата Чу е първата, която рекрутира хора на друга държава, след като побеждава Чън и принуждава нейните земеделци да постъпят в армията. Тези войски не са организирани от родствени групи, а от административни служби и са систематизирани в ясни йерархии с постоянна бройка на подчинените подразделения. Първата изцяло пехотна армия е създадена в средата на VI в.пр.Хр., а пехотата напълно измества армиите от колесници в продължение на следващите два века. Задължителната военна служба за селяните става обичайна практика в началото на периода на Воюващите царства.
Преминаването от колесници към пехота като основна ударна сила на китайската армия има точни паралели с преминаването от тежко бронирани конни рицари към пехотни войски, съставени от стрелци с лъкове и копиеносци, в Европа. Тези промени не утвърждават социалното положение на аристокрацията, чиито представители са колесничари и рицари. И в двете култури само аристократичните елити могат да си позволят оборудване в стария стил на воюване и необходимото специализирано обучение. Макар да изглежда, че тази промяна е предизвикана главно от промени в технологията, възможно е също така класата на китайските аристократи непрекъснато да е отслабвала, поради което е намалявал и броят на добре обучените военни специалисти.