Правилата на лова [bg]

Двамата се отправиха към входа, измънкаха: „Очакват ни“ на безразличната администраторка и се отправиха нагоре по стълбището. На междинната площадка над първия етаж отвориха чантите за инструменти, без все още да вадят оръжията.

Макгонигъл отново провери хронометъра си. Специалните сили за борба с тероризма не бяха единствените, които разбираха от разчет на времето. Рейнджърът пред контролната зона на третия етаж щеше да ги чуе, но нямаше да заподозре двамата работници. Докато вниманието му беше отклонено от тях, момчетата, дошли по пожарната стълба, щяха да го застрелят.

Тогава оставаше само да влязат ударно с гранатометите. Ако беше нужно нещо по-тежичко, имаха и семтекс. Либийците им бяха осигурили сериозно оръжие.

Представата на повечето хора за охранителна телевизионна камера е като за напълно видима, макар и компактна кутия, сложена на стената, с леща отпред.

Такава охранителна камера изглежда зловещо. Тя бръмчи, когато се върти, за да ви следи. Нейната телефотолеща може да ви наблюдава от интимна близост, докато операторът остава скрит. Това не е приятелски настроена машинка. Но в нейната видимост има известна цел. Тя е там не за да наблюдава, а за да възпира.

Килмара използваше понякога обикновените охранителни камери, но по-голямата част от информацията получаваше от апарати, които дължаха повече на микрохирургията, отколкото на телевизионната индустрия.

Те бяха толкова малки, че можеха да се поставят в човешка артерия. Практически бяха невидими, а предаваната информация пътуваше със скоростта на светлината по оптичните фибри, които изглеждаха на непросветените — в редките случаи, когато не бяха скрити — като обикновени жици от домакинството.

Това, което виждаше на мониторите, не се хареса на Килмара.

От шестимата рейнджъри, които обикновено бяха или дежурни, или на повикване, сега имаше пет, защото единият беше в отпуск поради неотложни лични причини. Още един, когото беше поставил в ролята на снайперист върху силоз за зърно на около триста метра разстояние, за да покрива входа на болницата, се оказваше почти безполезен. Предполагаше, че терористите ще паркират отпред, за да се измъкнат после по възможно най-бърз начин. Спирането им отстрани беше доста неочаквано и ги спасяваше от обстрел. Докато Килмара успееше да вкара снайпериста в играта, главното събитие щеше да е приключило.

Второто, което го разтревожи, беше оръжието, показано от двамата терористи на пожарния изход на третия етаж. Образът от миниатюрната леща не бе достатъчно ясен, но, изглежда, нямаше съмнение, че двамата имаха реактивни гранатомети в допълнение към автоматите си. Специално инсталираните врати на контролната зона за сигурност нямаше да свършат много работа.