Правилата на лова [bg]

— Принудиха ме да говоря — каза тя. — Убиха баща ми — тя започна да плаче.

— Убиха баща ми. Убиха моето татенце.

Полицаят беше сърдечен човек, свикнал да се занимава с фермери с нередовни документни за колите си или бракониери, силно влюбени в чуждата сьомга. Той усети как очите му се пълнят със сълзи и прегърна жената.

Тя го стисна още по-силно за ръката.

— Сега отиват за Хюго в болницата — замълча и полицаят видя как се мъчи да събере сили. Следващите й думи излязоха почти като крясък: — Те знаят всичко. Знаят за охраната, разположението, обичайните дейности — тя направи последно усилие: — Но аз им казах грешен номер. Казах им стая номер 4.

Полицаят внимателно се освободи и записа в бележника си това, което беше чул.

Вторият полицай беше позвънил за линейка и друга помощ и после се беше погрижил за майката на Катлийн. Линейката щеше да дойде от Конимара, но трябваше да се помисли къде би могла да отиде на по-безопасно място.

Детективът, баща на четири деца и опитен посивяващ сержант, прехвърлил четирийсетте, се отличаваше ако не с блестящ ум, то поне със своята благонадеждност. Той влезе в кухнята и видя Иймън, проснат на пода.

— Един от тях? — попита той Мечката.

Мечката посочи автомата „Калашников“ и кимна. Кръвта капеше от един дълъг разрез върху опакото на ръката му, но той, изглежда, не я забелязваше.

— Погледни оттатък — каза детективът навъсено. Неговият узи сега беше насочен към Иймън.

Мечката прибра оръжието си и се отправи към предната стая.

Детективът се приближи към Иймън. Терористът нервно му се усмихна. Човекът, който го гледаше отгоре, беше от позната категория. Един полицай винаги изглеждаше полицай. Щеше да пристигне линейка и медицинска помощ, а до леглото му щеше да има полицай, докато се възстановява. Щяха да последват разпити и процес, както и присъда в някой строго охраняван затвор. Щеше или да избяга, или да живее сред свои. Нямаше да е твърде лошо. Това беше неизбежно в работата.

Детективът натисна леко спусъка и погледна Иймън в очите и в този миг Иймън разбра, че ще умре.

Писъкът му беше заглушен от изстрела на детектива, който не престана да стреля, докато не изпразни пълнителя.

Мечката изнесе Катлийн от превърнатата в гробница предна стая и я положи върху голямото легло в спалнята. Тя беше припаднала за малко, но докато я завиваше, отново отвори очи. Той седна до нея и хвана ръката й.