Правилата на лова [bg]

Най-добрите войници от ССБТ — специални сили за борба с тероризма — бяха предимно на възраст между трийсет и две-три до четирийсет и пет години. Това беше призвание, където само тренировките и младежките рефлекси не бяха достатъчни. Бяха нужни преди всичко опит и правилна преценка, а за тези умения се изискваше повече време.

В идеалния случай всеки рейнджър, очакващ нападение, би имал достъп до съоръжение с монитор. На практика само Килмара получаваше пристигащата информация, а имаше и необхванати от камерите места. Той изгуби двамата терористи, нахлули през пожарната стълба, но за щастие външната камера на нея показваше, че от този квадрант не се очакват повече нападатели.

Последното нещо, което искаше, беше стрелба в нормално отделение. Използването на автоматично оръжие в такова ограничено пространство неминуемо щеше да доведе до цивилни жертви, да не говорим за потенциалната опасност от взимане на заложници. Задължително беше да не се започва операцията, докато двамата терористи не излязат от гериатричното отделение. На площадката на третия етаж или в частното отделение въпросът стоеше съвсем иначе. На тези места той беше разгърнал огневата си мощ и беше преценил какво е нужно да се направи.

По средата на коридора в гериатричното отделение имаше камера, насочена към вратата за вътрешното противопожарно стълбище и етажната площадка. Тя улови отминаването на двамата терористи.

На пътя им се изпречи количка за обяд, бутана от една санитарка. Без да намаля крачка, първият терорист бутна количката на една страна, а другарят му цапардоса жената през лицето и я просна на земята. И двамата бяха въоръжени с автомати и реактивни гранатомети. Този отпред беше готов за стрелба с автомата, а вторият го беше преметнал през рамо и беше насочил напред гранатомета си.

— Позиция едно — каза Килмара на Грейди и Молой. — От гериатричното вляво на вас идват двама — първият с автомат, вторият с реактивен гранатомет.

Килмара трябваше да избира между две неприятни възможности. Можеше или да открие огън в коридора и гериатричното отделение и да поеме риска за жертви сред цивилното население, или да изчака гранатометите да бъдат изстреляни през площадката във вратите на контролната зона — посоката, в която се предполагаше, че се намират неговите рейнджъри и мъжът, когото трябваше да охранява. Слава Богу, контролната зона и коридорът след нея бяха евакуирани.