Правилата на лова [bg]

Чу се стържене на метал и специално инсталираният параван се спусна от една кутия на тавана. Той беше подобен на онези, които използваха за предпазване на витрини, но като оставяха изложеното на показ. Този беше боядисан в черно. Принципът съществуваше, откак се водеха войни — в случай че загубиш външната си защита, винаги осигурявай стабилно прикритие, към което да се оттеглиш.

Дъното на коридора с последните четири стаи сега беше отделено. За Макгонигъл и Джим Дейд настъпи пълен мрак. Готови да се втурнат напред, те се разколебаха при това неочаквано развитие на нещата.

Макгонигъл пусна един залп. Просветванията на дулото бяха ослепителни в мрака, но му помогнаха да се ориентира. Той се опита да стреля отново, но пълнителят му беше празен. Зареждането в тъмното не представляваше никакво усилие, тъй като беше упражнявано стотици пъти досега.

Макгонигъл се обърна в очакване да види някаква минимална светлина откъм стълбището зад себе си. Нямаше почти нищо. Само слабо просветване от огнеупорния панел на противопожарната врата на гериатричното отделение.

Докато наблюдаваше, то също изчезна. Сега цареше абсолютен мрак. Твърде късно. Спомни си, че тежките завеси на прозорците по стълбището бяха спуснати, когато се изкачваха. Денят беше мрачен и лампите бяха запалени, затова не му беше направило впечатление.

Обзе го ярост. Това беше толкова прост и глупав начин да загубиш. Как би могъл да предвиди посред бял ден такава пълна тъмнина? Посегна към Джим Дейд, който подскочи, щом Макгонигъл хвана ръката му.

— Спокойно, човече. Ще се движим по стената. Плюй на номерата им. Ще си свършим работата и ще изчезнем моментално оттук.

Той се придвижи до стената отдясно и заедно с Джим Дейд започна бавно да напредва по нея. От тази страна бяха стаи номер 6, 5 и 4.

Напипа рамката на вратата на стая номер 6 и за миг размисли дали да не я вдигне във въздуха и да отвори прозорците за малко светлина. Вместо това реши, че тъмнината може да работи в негова полза.

Грейди и още двама рейнджъри наблюдаваха терористите през съоръженията си за нощно гледане. Всички бяха активирали лазерните си визьори. Фините лъчи бяха невидими, освен за носещите съответните очила. Рейнджърите следяха двамата терористи и ги държаха на прицел. Никой не стреля.

Килмара изучаваше ситуацията. Двамата терористи бяха махнали маските си, за да виждат по-добре в тъмното и той вече можеше да ги идентифицира. Трябваше му затворник, който да знае нещо. Това беше работа по договор, така че едва ли някой от тях щеше да знае много, но си струваше да опита.

— Сложете филтрите! — каза Килмара. Той щракна някакъв ключ и от края на коридора проблесна много ярка светлина и веднага изгасна отново.

Макгонигъл и Дейд премигнаха на светлината и отбелязаха наум мястото на източника й. Ако пак се появеше, щяха да стрелят в нея.