![Правилата на лова [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/2/pravilata-na-lova-bg-download.jpg)
Правилата на лова [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-270-9
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:
Мечката се почувства много глупаво и страшно се ядоса на себе си. Трябваше да остави някой от полицаите да кара. В Швейцария беше добър шофьор, но в Ирландия винаги минаваха по няколко дни, докато свикне, а и шосетата в западната част бяха най-лошите. Пътникът до него се беше измъкнал и той го последва с известно затруднение. Мечката не беше създаден за затворени пространства.
В продължение на петнайсет минути четиримата мъже се опитваха безуспешно да избутат колата обратно на шосето. Мечката се подхлъзна и падна няколко пъти в калта. Нито един от предавателите им не хващаше каквито и да било сигнали от долината.
Накрая четиримата се отправиха към къщата на Флеминг пеша. Мечката не обичаше особено много да ходи пеш, но успяваше да поддържа сравнително бързо темпо, когато се налагаше. Въоръженият детектив вървеше последен в малката група. Той беше извадил своя узи от куфарчето, където обикновено го носеше, и го беше преметнал през рамо.
След като повървяха пет минути, небето изведнъж притъмня заплашително и заплющя силен дъжд. В далечината проблясваха светкавици и боботеха гръмотевици.
От мустаците на Мечката започна да капе вода. Той подгизна от рядката си коса чак до върха на скъпите си обувки. Те бяха подарък от Катя и му придаваха по-различен от обичайния за него външен вид. Ирландският климат е абсурден, и то не за пръв път, мислеше си Мечката и се чудеше защо беше склонен да действа съвсем непредпазливо и различно от обичайното в Берн, когато беше близо до Фицдуейн. По някакъв начин този проклет ирландец предизвикваше авантюриста у него.
Мечката изправи стойка и започна да свирука някакъв швейцарски марш. Зад него двамата униформени полицаи — като местни хора те бяха проявили разум и носеха фуражки, дълги мушами и високи ботуши — се спогледаха и щом хванаха мелодията, се присъединиха към него. Зад тях детективът провери предпазителя на дулото на своя узи, поставен за по-голяма ефективност при по-тежки от обичайните за параметрите му условия, и започна да отмерва такта с ръка, удряйки по патронника.
Скоро всички вървяха маршово в крак. Като излязоха от един завой, видяха пред себе си бунгалото на семейство Флеминг.
В стаята от задната страна на къщата светеше лампа.
10.
Районна болница в Конимара, 1 февруари
Има едно основно правило сред военните професионалисти, че нападателят се нуждае от повече хора — препоръчва се от три до пет пъти — от защитника, за да си осигури успех.
Парадоксално или не, в терористичните и антитерористичните операции често се оказва, че важи точно обратното. Малка атакуваща сила с мощно огнево оръжие много пъти е нанасяла несравними с размера й поражения. Това не означава, че традиционното военно правило не е валидно, а само че в света на тероризма на нападателя рядко се налага да завзема и задържа територия. Вместо това той е заинтересуван предимно от логически по-простата задача да постигне максимално унищожение в строго ограничен период от време. Тактическата изненада работи в негова полза. Той може да избира кога, къде и как да удари. Може да си осигури превъзходство в момента на съприкосновението, макар да е с по-малко хора и оръжие.
Цялата военна кариера на Килмара беше преминала в света на специалните служби и антитероризма и той знаеше правилата на играта като всички останали. Ето защо не обичаше да се защитава. За него инициативата беше всичко. По темперамент беше такъв, че не вярваше в големите батальони, а по-скоро в планирането, правилното избиране на момента, дързостта и огневата мощ.
Но той беше също и прагматик. При обмисляне на операции рядко си позволяваше да бъде разсейвай от разни аспирации. Работеше в рамките на ситуацията и ако тя не му харесваше, просто ругаеше повече от обикновено и работеше още по-усърдно. Вярваше, че в тайния свят на специалните служби човек трябва да бъде етичен в работата си. Не разбираше защо всички военни не следват това кредо, тъй като алтернативата, нерядко и съвсем предсказуемо, беше смърт.
Твърдото ядро на бойната единица от ПИРА се състоеше от трима души, Килмара знаеше това, но то често се допълваше с препратени за по-специални операции хора. Докато преглеждаше анализите на минали акции на ПИРА на компютъра си, свързан с Щаба на рейнджърите в Дъблин, той отбеляза, че в някои от нападенията бяха включвани до двайсет терористи, а в някои от случаите, тежковъоръжени, те бяха отстоявали позиции и се бяха били с редовна войска.