Правилата на лова [bg]

Иймън си беше пуснал тихичко радиото в ъгъла. Беше много приятно в този топъл, светъл и уютен пашкул сред побеснелите природни стихии.

След като гладът му беше задоволен, на преден план изникнаха другите му нужди. Далеч от очите прелестите на сестрата станаха много по-привлекателни. Той бързо забрави обляното й в кръв тяло, белезите от ножа по шията и гърдите й. Затова пък си спомни стройните бедра и дългите крака. Тя беше само по пликчета под хавлията. Щеше да хапне още две филии хляб със сладко и после щеше да я обслужи. Защо не. Скоро щеше да бъде мъртва. Не му се нравеше мисълта да чука труп. Беше цинично.

Бе оставил дъската за хляб на перваза пред прозореца. Като взимаше ножа, проблесна внезапна светкавица и след шумно пукване лампата в кухнята угасна.

Той вдигна поглед към нея, но после забеляза, че и радиото беше замлъкнало. Или имаше някаква повреда в жиците навън, или беше изгорял някой предпазител. Е, това нямаше голямо значение. Онова, което смяташе да прави, по-често се вършеше на тъмно. А и Катлийн беше в такова състояние, че дори беше по-добре да стане така.

Обърна се да довърши рязането на хляба и изпищя. През обляното в дъжд стъкло видя някакво лице, което го наблюдаваше отвисоко. То беше като излязло от кошмар — едро, космато и свирепо. Облечен в сплъстена и окаляна дреха, самият човек приличаше на великан.

Прозорецът пред него избухна и се пръсна на хиляди парченца. Една огромна ръка се пресегна и като хвана Иймън за яката, дръпна го така, че той се олюля. Иймън отчаяно размаха ножа за хляб и като усети, че острието допря нещо, успя да се освободи.

В предната част на къщата се чу трясък и той почувства как вятърът нахлу в коридора. Някой беше влязъл с взлом, но това беше най-малката му грижа. Автоматът му беше върху миялната машина, само на няколко стъпки от него. Той се хвърли към него и без да иска, го бутна на пода.

Претърколи се, намери оръжието и се обърна. Огромен юмрук, стиснал най-големия пистолет, който беше виждал, се целеше точно в него. Нещо го парна й той почувства ужасен удар в дясното рамо. Автоматът се изплъзна от ръцете му и Иймън се строполи назад, полулегнал на пода и полуподпрян на кухненското шкафче. Видя как кръвта потече от тялото му, но не можеше да се движи и не чувстваше нищо. Чу ново трошене на стъкла и после една огромна фигура влезе през кухненската врата, ритна настрани автомата му и се изправи над него.

Иймън откри, че не може да вдигне глава. Забеляза, че окаляната фигура носеше кални, но скъпи обувки. Спомни си, че са швейцарски, но не си спомни марката.

Цивилният детектив влезе в кухнята. Дядо му беше членувал в старата ИРА по времето на борбата за свобода срещу британците, а той самият беше служил няколко години на границата в Дъндок. От това, което вършеха днешните терористи, направо му се повръщаше. А те непрекъснато убягваха на службите за сигурност чрез законови формалности или противопоставяне на едните срещу другите. Как би могъл да се бориш против някаква безмилостна терористична организация, като използваш правна система, предназначена за мирновременно гражданско общество?