Правилата на лова [bg]

— Едно, давай! — каза Килмара секунда след като видя, че двамата терористи се бяха придвижили в зоната за стрелба.

Тим Пат беше свалил своя гранатомет и стреля във втората врата на контролната зона. Тя избухна с трясък и отметна стоманената конструкция настрани. Всичко наоколо се обви в дим.

Макгонигъл зърна шкафа за бельо точно в момента, когато Молой изскочи от него. Той изстреля една серия и улучи рейнджъра в гърдите и лицето. Убитият Молой отхвръкна назад върху Грейди.

В този миг Макгонигъл се надигна и се втурна, стреляйки, по коридора на частното отделение. Беше го обхванала бойната треска и беше решен, че каквото и да стане, щеше да свърши онова, за което беше дошъл, и да притури някое от тези прасета в сметката.

Ядосан, че Молой беше загинал, а той самият не се беше оказал достатъчно бърз, сержант Грейди бутна тялото на другаря си настрана и приготви оръжието си за действие. Използваше автомат с ротативен пълнител за двайсет стреловидни куршума. Известен като силов множител, той позволяваше на един човек да възпроизвежда стрелба като от няколко души в първите секунди, които обикновено определят изхода от боя. Всеки патрон съдържаше дванайсет дълги стоманени стрели.

Не беше от особена полза на повече от сто и петдесет метра, но от близко разстояние имаше страшна ефективност.

Коридорът се осветяваше от вградени тръбни флуоресцентни лампи и от дневната светлина, която обичайно проникваше през полукръглите прозорчета над всяка от шестте врати. Имаше и аварийно осветление, в случай че спреше токът.

Някои от флуоресцентните лампи бяха пръснати от избухналите ракети, но онези, които продължаваха да работят, осветяваха напълно задоволително коридора.

Макгонигъл клекна до смачкания метален детектор. Джим Дейд се приближи зад него и залегна в позиция за стрелба. Макгонигъл погледна през рамо. Тим Пат беше заел позиция зад изкорубената рамка на първата охранителна врата, а Демпси тъкмо преминаваше от другата страна. Всичките му хора бяха невредими, а човекът, който ги дебнеше в засада, беше премахнат.

Макгонигъл започна да се чувства по-уверено.

По коридора пред него имаше три стаи отдясно и три отляво. Обичайната процедура включваше чистка на всяка стая с гранати и няколко бързи откоса на автомата.

В този случай обаче нямаше да си прави този труд. Имаше си набелязана жертва и знаеше къде е тя. Двамата с Дейд щяха да се насочат направо към стая номер 4. Бърз ритник на вратата или изстрел в ключалката, след което следваше мощна стрелба.

Всичко щеше да свърши за секунди. Сигурно имаше и други рейнджъри, които чакаха в стаите, като предполагаха, че ще спази обичайната процедура, преди да се отправи за Фицдуейн. Е, можеха да си чакат колкото си искат. Ако отвореха вратите, беше сигурен, че прикриващият огън на Тим Пат и Демпси щеше да се справи с тях.