Правилата на лова [bg]

Паркингът на болницата я обграждаше от три страни. Отзад бяха помощните помещения на склада за продоволствия, парното, моргата и други. Макгонигъл беше обмислил евентуално влизане през задния вход, но там имаше пазач, който наблюдаваше на монитори разтоварването на стоките и следеше да няма кражби. Втори фактор против този план беше по-дългият път през кухните.

Местата на паркинга точно пред болницата бяха запазени за старшия медицински персонал. Имаше и алея за линейките. Тъй като болницата беше малка и стара, през главния вход влизаха както посетителите, така и спешните случаи. Отделението за спешна медицинска помощ беше точно срещу регистратурата. Това не би било удачно в оживените болници в големите градове.

Паркираха от дясната страна на сградата, така че да не се виждат от предната й страна, но да са на няколко метра от пожарната стълба, която водеше нагоре към отделението срещу частното крило. Макгонигъл и хората му до един бяха облечени в сини работни гащеризони на работници по поддръжката. Те излязоха от колите и отвориха багажниците. Оръжията вътре бяха скрити под бояджийски мушами.

Нервите на Макгонигъл бяха опънати до скъсване. Всичките му сетива бяха нащрек за най-малкия признак на опасност, но не видя нищо нередно.

Грозната железобетонна постройка на болницата и паркингът с неравен черен асфалт изглеждаха потискащо нормални. Дъждът беше спрял, но навсякъде имаше локви. Тъмните облаци на небето не пропускаха нито лъч слънчева светлина. Студеният въздух допълваше мрачното време, което заедно със сивотата наоколо напомняше на Макгонигъл за Белфаст.

Той кимна на Джим Дейд.

Терористът влезе през главния вход и помоли да използва тоалетната. Дежурната на регистратурата не му обърна особено внимание. Дейд се огледа, но не видя никакъв полицай. Въпреки това една полицейска мушама висеше на закачалка зад гишето на регистратурата.

— Извинете — учтиво се обърна той към дежурната администраторка. Никаква реакция. Окашля се. — Извинете, търся брат си.

Дежурната на регистратурата беше жена на средна възраст, която природата беше пренебрегнала и оставила с подобно на буре тяло. Тя вдигна глава от книгата си, недоволна, че я безпокоят в най-спокойните за деня часове — тези за външни посетители. Героинята в книгата, на която тя естествено се оприличаваше, беше млада, привлекателна и току-що любена от също така привлекателен герой. Никак не й стана приятно, че я връщат в реалния живот, когато светът на фантазиите беше толкова по-приятен.

— Кого? — навъсено попита тя.

— Той е полицай — каза Дейд. — Смятах, че трябва да е дежурен тук — той кимна към закачената мушама.

Жената вдигна рамене.

— На обяд, в стаята за почивка, кой знае?

Дейд я погледна и реши, че е безсмислено да продължава разговора. Току-що беше дошъл от стаята за почивка, където нямаше никой. Ако полицаят беше отишъл да обядва, това означаваше, че може да се върне всеки момент, което не беше за предпочитане. Тогава си спомни, че униформените полицаи в Републиката не са въоръжени. Щеше да бъде по-добре да го очисти предварително, но дори и да се появеше по-късно голяма работа. Дейд се обърна и се върна при Макгонигъл.