![Лондонски мостове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/7/londonski-mostove-bg-download.jpg)
Лондонски мостове [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #10
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542604017
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лондонски мостове [bg]». Краткое содержание книги:
Най-добрата книга на Джеймс Патерсън до момента. Вашингтон Поуст
Господи, каква великолепна машина — толкова съвършена, — който я бе сътворил, беше гений!
Все още сме останали малко на този свят, каза си Вълка. Не бива да го забравям.
Най-после той намали скоростта и насочи този толкова мощен модел извън очертанията на трасето. Изскочи навън, смъкна шлема си, разтърси косата си и изкрещя към небето:
— Беше прекрасно! Боже мой, какво преживяване. Много по-добро от секса! Яздил съм и жени, и коли. Но най-силно предпочитам състезателните коли! — Погледна към Иля Фролов и видя, че приятелят му все още бе блед като платно, целият треперещ от страх. Бедният Иля…
— Съжалявам, друже — меко заговори Вълка. — Опасявам се, че няма да имаш смелост за следващата надпревара. Освен това ти знаеш какво се случи в Париж.
Застреля приятеля си, още докато бяха там, на състезателната писта. После просто продължи нататък, без да поглежда назад. Никога не се бе интересувал от мъртвите.
71.
През същия следобед Вълка посети една селска къща, разположена на около петдесет километра от изпитателното автомобилно трасе. Пристигна пръв и се разположи в кухнята, но не дръпна пердетата и я остави тъмна като гробница. Беше заповядал на Артур Никитин да дойде сам и той се подчини. Никитин беше бивш сътрудник на КГБ и винаги се проявяваше като дисциплиниран войник и лоялен съдружник. Работеше с Иля Фролов — предимно като търговец на оръжие.
Вълка чу шума от пристигането на Артур откъм задните стъпала.
— Не светвай — предупреди го той. — Просто влез.
Артур Никитин отвори вратата и пристъпи вътре. Беше висок, едър руснак, с гъста бяла брада, смътно напомнящ за руските мечки. Физически по нищо не приличаше на Вълка, който го покани:
— Ето ти стол. Заповядай, бъди мой гост.
Никитин се подчини. Не личеше да се страхува.
Всъщност той не се боеше дори от смъртта.
— В миналото ти ми свърши много полезна работа. Това ще бъде последната ни съвместна дейност. Ще спечелиш достатъчно, за да се оттеглиш от играта и да си живееш живота. Как ти се струва?
— Отлично. Ще сторя каквото поискаш.
— За мен Париж винаги е бил много специален град — продължи Вълка. — В друг един живот прекарах в него две години. А ето че сега отново съм тук. Това обаче не е някакво случайно съвпадение, Артур. Сега се нуждая от помощта ти. Нещо повече, нуждая се от твоята лоялност. Мога ли да разчитам на теб?
— Разбира се, без капка съмнение. Нали вече съм тук?
— Планирам да изровя огромна дупка в Париж, да причиня много страдания, а след това да станем неприлично богати. Все още ли мога да разчитам на теб?
Никитин се усмихна.
— Абсолютно. И без това не харесвам много французите, пък и кой ги харесва? Така че за мен ще бъде удоволствие. Особено последната част за „неприлично богатите“.
Вълка бе намерил своя човек за работата. След това го запозна с неговата част от пъзела.
72.
Два дни след експлозията на Уестминстърския мост отпътувах обратно към Вашингтон. По време на дългия полет след значително усилие на волята си се заех да нахвърля подробни бележки за възможните бъдещи ходове на Вълка. Какво би могъл да предприеме сега? Дали отново ще удари, бомбардирайки градовете, докато не получи парите? И защо придаваше чак толкова голямо значение на мостовете?
Единственото неоспоримо за мен бе едно: Вълка нямаше намерение да изчезне и да остави нещата както досега. Нямаше никакво намерение да заминава.
Малко преди самолетът да се приземи, получих съобщение от кабинета на Рон Бърнс. С него ми нареждаха да се отправя към главната квартира веднага щом пристигна във Вашингтон.
Обаче аз не продължих към Хувър Билдинг, а вместо това се прибрах у дома. Също като писаря Бартълби17 аз се отклоних от изпълнението на заповедта на моя работодател, въпреки дълбокото ми почитание към него. И нито за миг дори не се поколебах. Вълка нямаше да изчезне.
Хлапетата се бяха прибрали в града заедно с леля им Тиа. На Пета улица заварих и мама Нана, разбира се. Прекарахме вечерта заедно в къщата ни — в същата онази стара къща, в която някога Нана се бе родила. А на сутринта децата трябваше да се върнат в Мериленд с Тиа. Нана щеше да си остане на Пета улица. Както и аз. Може би двамата си приличахме повече, отколкото ми се щеше да си призная.
17
Герой на Херман Мелвил от „Разказ за Уолстрийт“. — Б.пр.