![Лондонски мостове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/7/londonski-mostove-bg-download.jpg)
Лондонски мостове [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #10
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542604017
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лондонски мостове [bg]». Краткое содержание книги:
Най-добрата книга на Джеймс Патерсън до момента. Вашингтон Поуст
Първо ме отведоха на едно кратко встъпително съвещание, което после прерасна в работна среща на по-високо ниво. Един генерал в армейска униформа се обърна към мен още с влизането си в заседателната зала, заговаряйки на доста приличен английски:
— Доктор Крос, ако искате да бъда напълно откровен с вас, съм длъжен да призная, че ние не изключваме вероятността всичките тези насилия да са част от някакъв план за джихад, или казано другояче — ислямски терористични атаки. Моля ви, повярвайте ми, че те са достатъчно хитри и дотолкова лицемерни, че да измислят нещо така странно като легендата за Вълка. Това между другото обяснява и неговото искане за освобождаването на онези заложници, не е ли така? — Не отвърнах нищо. Пък и как бих могъл. Ал Кайда да стои зад всичко, дори зад Вълка? В това ли вярваха французите? Затова ли бях тук? — Както сам знаете, нашите две страни не споделят едно и също виждане относно перспективите за връзките между ислямските терористични мрежи и настоящата ситуация в Близкия изток. Ние вярваме, че така нареченият джихад всъщност не е война срещу западните ценности, а по-скоро е комплексна реакция срещу онези лидери в мюсюлманските нации, които не одобряват радикалния ислям.
— При все това четирите главни цели на радикалния ислям са Съединените американски щати, Израел, Франция и Великобритания — обадих се аз от стола си. — А кои са сегашните мишени на този, който нарича себе си Вълка? Вашингтон, Тел Авив, Париж и Лондон.
— Моля ви само да се опитате да разсъждавате без предразсъдъци по тази тема. Освен това вие би трябвало да сте наясно, че бивши офицери от КГБ са били въвличани в акциите за подпомагане на Саддам Хюсеин в Ирак и са придобивали значително влияние в тази арабска страна. Или както вече ви предложих, постарайте се да мислите без предубеждения.
Кимнах в знак на съгласие:
— Винаги съм се стараел да мисля така. Но съм длъжен да ви уверя, че все още не съм получил доказателства, че зад тази заплаха се крият някакви ислямски терористи. И преди съм имал работа с Вълка. Повярвайте ми, той не е прегърнал ценностите на исляма. Вълка не вярва в никаква религия.
74.
Същата нощ вечерях сам в Париж. Всъщност реших да се поразходя навън, просто така, за да добия от първа ръка представа за ситуацията в града. Навсякъде се виждаха тежковъоръжени войници и екипи от френската жандармерия. По улиците патрулираха джипове и танкове. Нямаше много пешеходци, а всички парижани ми се сториха с много угрижени физиономии.
За вечеря избрах един от малкото работещи в квартала ресторанти — „Лез’Оливад“ на авеню дьо Сепор. Заведението и клиентелата бяха съвсем обикновени, което бе тъкмо това, от което в момента се нуждаех, като се имаше предвид всеобщото объркване и потиснатата атмосфера. Да не говорим за това, че Париж общо взето създаваше впечатление за обсаден град.
След вечерята се поразходих още малко, като си мислех само за Вълка и за Томас Уиър: Вълка бе убил Уиър с някаква цел. Имаше причина и за да избере Париж за своя мишена. Защо? И дали зад цялата история с мостовете не се криеше отговорът на загадката? Дали те нямаха някакво символично значение за него? И каква би могла да е тази символика?
Тъжно и странно беше да бродя из Париж, знаейки, че всеки миг може да се случи нещо ужасно. Бях изпратен, за да открия някакъв начин да го спра, но честно казано никой тук не знаеше откъде да започне. Никой нямаше ни най-малка идея какво представлява Вълка, нито къде би могъл да се укрива. Руснакът бе живял тук преди единадесет години. Нещо лошо се бе случило тогава. Но какво?
Тази част на Париж беше великолепно устроена, с просторни булеварди и широки тротоари, със също толкова широки пресечки между добре поддържаните внушителни каменни сгради. По двете посоки на булевардите се точеха безкрайни върволици от коли, чиито фарове се виждаха надалеч по протежението на уличните платна. Нима хората вече напускаха Париж? Но апокалипсисът щеше да настъпи, когато най-малко го очаквахме. Този мрачен край сега ми изглеждаше почти неизбежен. И този път нямаше да е само един мост…
Ето как ни бе насадил той. Вече се бе сдобил с пълен контрол над нас. А ние по някакъв начин трябваше да обърнем играта.