Лондонски мостове [bg]

И аз на това се надявах. Щастливо усмихнат, по пътя дотам Мартин не престана да ми разказва как живее неговото семейство.

— Хана е най-голямото ни дете. Можеш ли сега да познаеш кой кръщава новородените в рода, ако ти изброя имената им: Даниела и Йозеф. Що за име е това, а? Работата е там, че Хана е влюбена в Трини и Сузана от телевизионния сериал „Какво не бива да носим“. Всичко ще ти се изясни, като ти спомена, че тя все пак е още само на четиринадесет години. Второто ми дете — Даниела, наричаме я за по-кратко Дани — играе хокей в Батърси Парк, въпреки че много обича и балета. Докато Йозеф, или Джо — както още го наричаме, — е луд по футбола, скейтборда си и плейстейшъна. Това в общи линии обхваща всичко, с което се отличава нашето семейство. О, да, щях да забравя! Споменах ли ти на тръгване, че тази сутрин те очаква чешка закуска?

Няколко минути по-късно пристигнахме в Батърси. Къщата на Мартин Лодж се оказа с червени тухли, във викториански стил, с покрив с масивни каменни плочи и просторна градина. Много приятно и отлично подредено място, чудесно за почивка и усамотяване. Градината бе изпъстрена с много цветя. Личеше си, че бе много добре поддържана, и това от пръв поглед подсказваше, че някой тук много държи на нея.

Цялото семейство ни очакваше във всекидневната, където храната току-що бе сервирана. Представен бях официално на всички посрещачи, включително и на котката със страшното име Тигър. Още с влизането си се почувствах добре приет в този дом. Но същевременно почувствах колко много ми липсва моето семейство — за миг остра болка прониза сърцето ми.

Клара, съпругата на Мартин, се зае да ми обяснява всичко за закуската, сочейки към чиниите, старателно подредени на страничната дъска за сервиране:

— Ето това, Алекс, са „колаче“, или сладкиши с пълнеж от сметана и сирене. Следват „ролики“ — кифли под формата на руло. До тях е каната с „турка“ — така ние в Чехия наричаме турското кафе. И накрая те очакват моите „парек“. Това са два вида наденички, много вкусни, за които с гордост мога да призная, че са мой специалитет.

Погледна към по-голямата си дъщеря Хана, която много приличаше и на майка си, но бе унаследила и някои черти от баща си. Беше висока, слаба, с мило и красиво лице, но имаше орловия нос на Мартин.

Хана ми се усмихна. Но Клара продължи да ме разпитва:

— А какви яйца предпочита нашият гост? Можем да ви предложим няколко варианта: „вейце на мекко“ или „мичана вейце“, но може и „смажена вейце“. Което означава: на очи, бъркани или само варени. Или предпочитате „омелета“?

Свих рамене, а накрая реших: