Лондонски мостове [bg]

Около единадесет часа същата вечер някой позвъни на предната врата. Тъкмо свирех на пианото на остъклената веранда, така че бях само на няколко крачки от вратата. Отворих я и за моя огромна изненада видях Рон Бърнс заедно с още двама от неговите агенти. Заповяда на хората си да го изчакат в колата, след това влезе при мен.

— Трябва да говоря с теб, всичко се обърка! — рече той още от прага.

И така, аз седях на нашата малка веранда в компанията на директора на ФБР. Не свирех на пианото за Бърнс, само слушах какво ми разказваше.

Първото се отнасяше за Томас Уиър:

— Вече не се съмняваме, че Том в миналото е установил някакви връзки с Вълка, когато руснакът се е измъкнал от Русия. Може да е знаел самоличността му. С колегите от ЦРУ сме на едно мнение по въпроса, Алекс, и разследваме упорито именно в тази насока. Но както би могло да се очаква, загадката не е никак лесна за разрешаване.

— Въпреки че всички си сътрудничат — отбелязах аз и смръщих чело. — Колко мило!

Бърнс се вгледа замислено в мен:

— Знам, че ти дойде прекалено. Наясно съм също, че работата не е идеалната за теб, защото хем искаш да си в центъра на нещата, хем да бъдеш със семейството си.

Естествено, не можех да отрека правотата на думите му.

— Целият съм в слух — казах аз.

— Нещо се е случило във Франция, Алекс. Нещо, което е касаело Том Уиър и Вълка. Случило се е отдавна. Била е допусната грешка, и то доста голяма.

— Каква грешка? — попитах недоверчиво. Дали най-после не се доближавахме до някои отговори?, помислих си аз, но вместо това се троснах: — Престани да си играеш с мен! А после ще се чудиш защо съм толкова скептично настроен за работата си в Бюрото?