Лондонски мостове [bg]

68.

След като се разделих с Мартин и Клара Лодж, пак ме притиснаха тревожните мисли за Вълка и за евентуалните му нови удари, ако реши да си отмъсти. Щом се върнах в хотела, изведнъж се почувствах много самотен и реших да се поразходя. Излязох посред хладната сутрин за една дълга самотна разходка. Отдавна се нуждаех от това.

Но тогава ми се случи нещо странно. Докато вървях по Бродуей, имах чувството, че някой ме следи. Не мислех, че е параноя. Опитах се да видя кой върви зад мен, но или той бе много предпазлив, или аз не се оказах достатъчно обучен в тези шпионски игри. Може би все пак щях да се справя по-добре, ако вместо в Лондон си бях у дома, във Вашингтон. Но тук бе доста трудно да забележа кой или какво не си беше на мястото.

Отбих се в Ню Скотланд Ярд, но там нямаше никакви вест от Вълка. Липсваха и произшествия в градовете, белязани от него за мишени. Но не беше ли всичко това само едно измамно затишие пред буря?

Около час по-късно, докато се разхождах към Уайтхол, след като отминах резиденцията на британския премиер на Даунинг стрийт 10 и поех към Трафалгар Скуеър, а после завих обратно, ободрен от дългото ходене, аз отново имах същото неприятно чувство — сякаш някой ме наблюдаваше. Дебнеше всяка моя крачка…

Щом се озовах пак в стаята си, веднага се обадих на децата в къщата на леля им Тиа. После си поговорих и с Нана, която за щастие този път се оказа у дома ни на Пета улица.

— Всичко тук е толкова странно спокойно — пошегува се тя. — Но нямам нищо против къщата отново да се изпълни с глъч. Толкова ми липсвате!

— И ти ми липсваш, Нана — отвърнах аз.

После съм се унесъл в непробуден сън, така, както си бях с дрехите. И се събудих едва когато телефонът иззвъня. Въобще не си бях направил труда да дръпна завесите, затова в стаята ми още цареше мрак.

— Алекс Крос — казах аз в слушалката на телефона.

— Пак съм аз, Мартин. Обаждам ти се, докато пътувам с колата си от дома. Той иска от нас да отидем до сградата на парламента, за да се срещнем с него на страничната алея пред входа за външни лица. Да мина ли да те взема от хотела?

— Не, по-бързо ще стане, ако тръгна пеша. Ще се срещнем там.

Среща пред парламента в толкова ранен час? Не ми звучеше на добре.

Пет минути по-късно отново бях навън, забързан по Виктория стрийт. Насочих се към Уестминстърското абатство. Сигурен бях, че този път отмъщението на Вълка ще напомня на сцена от ада. А ако всичките четири града, белязани от него като потенциални мишени, бъдат изравнени със земята? Но в този момент трудно би могло да се намери нещо, което да ме изненада.

— Здравей, Алекс. Радвам се, че се срещаме тук.