Лондонски мостове [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #10
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542604017
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лондонски мостове [bg]». Краткое содержание книги:
Най-добрата книга на Джеймс Патерсън до момента. Вашингтон Поуст
76.
По-късно през същата нощ двамата с Етиен Марто решихме да се заемем с нещо, което ни се струваше полезно. На този етап всяка следа, дори и най-незначителната, беше жизненоважна.
Френската национална полиция бе засякла като особено подозрителни няколко от телефонните разговори на един известен във Франция търговец на оръжие. Въпросният посредник се бе специализирал в препродажби на оръжейни доставки, черпени от складовете на Червената армия. Разпространяваше стоката си по контрабандните канали, с които бе осеяна цяла Европа, но особено активна бе неговата мрежа в Германия, Франция и Италия. В миналото бе продавал контрабандно изнесено от Русия оръжие на няколко радикални ислямски групировки.
Марто и аз прочетохме и препрочетохме стенограмата на телефонните разговори, проведени между търговеца на оръжие и едно лице, заподозряно като терорист, при това свързан с мрежата на Ал Кайда. Разговорът естествено бе кодиран, но полицията бе успяла да проникне в техния код, като в резултат се бе получил следният текст:
Търговецът на оръжие: Братовчед, как ти върви бизнесът напоследък? (Готов ли си да продължим да работим заедно?) Какво ще кажеш тия дни да наминеш към мен, за да се видим? (Можеш ли да отпътуваш насам?)
Терористът: О, да, нали знаеш, че имам жена, а децата ми още са много малки. При това положение всяко пътуване става толкова сложно. (Има многоброен екип от сътрудници.)
Търговецът на оръжие: За бога, нали ти казах вече: грабвай жената и децата и право при мен. Най-добре ще е веднага да тръгнеш. (Доведи целия си екип колкото може по-скоро.)
Терористът: Много сме уморени. (Непрекъснато ни следят)
Търговецът на оръжие: Всички са уморени. Но ще видиш, че тук ще ти хареса. (Тук е безопасно за теб.) Мога да ти ГО гарантирам.
Терористът: Е, добре, тогава. Веднага ще започна да приготвям семейството си за пътуването.
Търговецът на оръжие: Приготвил съм за теб моята колекция от пощенски марки. (Вероятно става дума за мостри на някакви тактически оръжия.)
— Но какво искаше да каже с тази „колекцията ми от пощенски марки“? — попитах аз. — Да не би да е някаква парола?
— Нашите дешифровчици не са сигурни как да тълкуват тази фраза, Алекс. Но предполагат, че става дума за оръжия. Ала кой може да каже от какъв вид? Все пак звучи така, като че ли е нещо наистина сериозно. Мисля, че планът на началниците ми с да позволим на тези терористи да дойдат тук, за да ни насочат по следите към по-високопоставените. Ситуацията се променя толкова бързо, че се налага да действаме много предпазливо.
— Но не и прекалено предпазливо! — възразих аз.
— Ние тук правим всичко по-различно от вас, американците. Моля те, опитай се да го разбереш, ако можеш.
Кимнах в знак на съгласие, но бързо допълних:
— Етиен, не мисля, че ще се доберем до високопоставените. Вълка не работи по този начин. При него всеки играч си знае перфектно ролята, но нищо повече не му е известно.
Детективът ме погледна недоверчиво в очите и отрони:
— Ще предам думите ти.
И с това сложи край на разговора ни.
Обаче аз силно се усъмних дали наистина ще го стори. Една идея ме завладя и бе изключително трудно да я пропъдя. Аз бях съвсем сам тук. Бях противният американец.
77.
Накрая, в два сутринта, се върнах обратно в хотелската си стая. В шест и половина вече бях на крак. Нямаше почивка за добрите и презрени момчета. Но нали Вълка не искаше да си почиваме, а да бъдем напрегнати и изплашени, за да започнем да допускаме грешка след грешка.