Рейн-сан: Сеч [bg]

— Нищо ми няма — потупах го по рамото аз. — Ти постъпи, както трябваше. Дай да повървим обаче за всеки случай. Почти съм сигурен, че не те следят, но трябва да се уверим.

Насочихме се на югоизток към Ниши Азабу. Тези тихи улички бяха идеални за разкриване на преследвачи. Крачех бързо, за да затрудня евентуалния противник — елементарна предпазна мярка, но не ми струваше абсолютно нищо.

— Най–искрени извинения — запъхтяно рече Миямото, като полагаше усилия да не изостава. — Бях много предпазлив. Направих всичко, каквото ми каза.

— Разбира се, не се безпокой. Всичко свърши добре. Но я ми кажи, забеляза ли някакви чужденци зад себе си, преди да стигнеш до метростанцията?

— Не.

Замислих се.

— Може да са те следили японци. Ако са били достатъчно хора и са се въртели, трудно би ги забелязал. И са оставили чужденеца за накрая.

Това беше възможно, естествено, но ми се струваше малко вероятно. Чернокожият действаше доста ловко. Ако наистина бе скрил лицето си под чадъра и като се имаше предвид неопитността на Миямото, той сигурно можеше да се справи и без местно подкрепление. Нищо нямаше да спечеля обаче, ако накарам стария си приятел да се почувства още по–зле.

След десет минути влязохме през портала на Чококуджи, будистки храм в Ниши Азабу, и се заскитахме сред надгробните камъни в малкото гробище, тънещи в сумрак и тишина зад стените на храма.

— Успя ли да провериш информацията, която ти дадох? — попитах аз.

— Да.

— И?

— С огромно съжаление трябва да ти съобщя, че къртицата, изглежда, е… моят непосредствен началник.

Разбирах защо съжалява Миямото. Самият аз обаче бях въодушевен от шанса да получа преимущество пред неизвестния си противник.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

— Кажи ми какво знаеш. — Не че се съмнявах в него. Не точно. Но като се имаше предвид, че по–на–татъшното ми оцеляване сега най–вероятно зависи от качеството на информацията, исках да ми демонстрира анализа си, а не само заключението.

— Петима души са присъствали и на сватбата, и в „Мунглоу“. Четирима от тях нямат абсолютно нищо общо с дейностите, в които съм замесен самият аз. Остава само един.

— Петима?! Надявах се да са по–малко.

— Присъствалите в „Мунтлоу“ са част от поканените на сватбата. Затова имаме късмет, че в клуба са били само шестима членове на ЛДП, включително Сугихара. На много подобни мероприятия канят далеч повече хора.

— А защо в „Мунглоу“ са били толкова малко?

— Това е бил фирмен банкет. В чест на американската делегация в преговорите за търговията с полупроводници. Такива срещи не са точно тайни, но и не им се дава широка гласност — след неотдавнашните злополучни разкрития за „Локхийд“ и ЛДП. Затова обикновено ходят само високопоставени лица.