Червената лястовица [bg]
- Автор: Matthews Jason
- Серия: Червената лястовица #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-28-1803-8
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Червената лястовица [bg]». Краткое содержание книги:
За повечето хора опасността от ядрен апокалипсис изглежда като неприятен спомен от някакво далечно и непонятно минало, но за агентите от тайните служби на САЩ и Русия войната продължава и средствата не са се променили. Тя се води безскрупулно, със същата ярост, със същата подмолност, без никаква жалост към хората, които стават нейни жертви.
Доминика Егорова е една от тези жертви. Против волята си тя става агент на СВР — тайната служба, наследила КГБ и обслужваща режима на Владимир Путин. Нейните шефове искат да използват красивото тяло на Доминика като инструмент във войната. Тя се превръща в „лястовица” — специално обучена съблазнителка, която трябва да измъква чрез секс тайните на американските шпиони.
Съдбата обаче я среща с човек, който може да я измъкне от ада на руското разузнаване и да даде нов смисъл на живота й. Двама души, от двете страни на невидимата, но все още съществуваща желязна завеса, са изправени пред избора дали да следват правилата и да бъдат част от бездушната система или да изберат опасния път на любовта.
— Йес, Браток — каза Доминика, излизайки от банята. — Сега съм спокойна. — Тя беше напълно облечена, със сресана коса и спокойно изражение. Нейт гледаше Гейбъл в лицето. — Ей сега ще ти стопля малко пелмени. — Тя запали газовия котлон и затрака с един тиган. — Втория път са най-хубави — особено така! — Доминика сръчно изсипа сварените пелмени в загрятото масло на тигана и ги запържи, докато покафеняха леко от всички страни. — Но по този начин са най-хубави с оцет.
Непоносимото домашно суетене продължи и когато застанаха около кухненския плот и започнаха да ядат от купите си. Никой не продумваше, а Гейбъл от време на време поглеждаше от Доминика към Нейт и обратно. Нейт усърдно гледаше в храната си, но Доминика отвръщаше на погледите на Гейбъл невъзмутима, разчитайки разцъфналия облак около главата му. Като свършиха с яденето, Гейбъл пусна вода в мивката, а Доминика си сложи палтото и каза лека нощ. Не погледна назад към Нейт, докато слизаше по стълбите. Той затвори вратата и се обърна с ужас, за да погледне Гейбъл, който вървеше към дивана в хола с две чаши между пръстите и бутилка скоч в другата ръка.
— Е, Приап[62] — каза Гейбъл, поставяйки чашите на масата, — успокой малко топката, докато донеса лед.
ПЕЛМЕНИ
Подвийте крайчетата на шестсантиметрови кръгчета от тънко разточено тесто, направено от брашно, яйце, мляко и сол. Смесете телешка и свинска кайма с накълцано пилешко месо, ситно нарязан лук, пасиран чесън и вода. Поставете малко количество от пълнежа в центъра на всяко кръгче, навлажнете краищата, сгънете ги на полумесеци и притиснете ръбчетата, след което съберете двата края на получените полумесеци. Варете във вряща подсолена вода, докато пелмените изплават на повърхността. Сервирайте с квасена сметана.
19
— Мина ли ти? — каза Форсайт, надвесен над бюрото си. — Ти си водещ офицер според сметките на централата на една от най-обещаващите руски разработки в дирекция „Операции“ за последното десетилетие и нямаш достатъчно дисциплина, за да останеш далеч от леглото ѝ?
— Шефе, знам, че беше грешка, но не го бях планирал, то просто се случи. Тя беше много възбудена заради директора. Той я нарече Доминик. Много ѝ се насъбра, имаше нужда от близост, беше поставена под огромно напрежение.
— Тя имаше нужда от близост? — каза Гейбъл от обичайното си място на дивана зад Нейт. — Така ли нарича сега вашето поколение чукането?
Обичайно добродушното благородно лице на Форсайт беше мрачно, очите му бяха втренчени в Нейт, докато младият мъж гледаше надолу.
— Тогава се отзови на нуждите ѝ, поговори с нея, за да я успокоиш, дай ѝ подкрепата си. Но ти не…
— Направо го удари на секс — каза Гейбъл.
— Да, на секс — повтори Форсайт. — Какво се случва, ако отношенията ви ударят дъното? Ами ако след четири месеца помежду ви избухне скандал и тя реши, че не може да те понася?
— Лесно е да се предположи, че ще случи така — каза Гейбъл.
— Ще продължи ли тя да работи за ЦРУ? Или го прави само защото е зашеметена от твоя…
— Мачо Гаспачо — намеси се Гейбъл.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — каза Форсайт, поглеждайки към отпусналия се на дивана Гейбъл. После се обърна отново към Нейт, който се беше засмял на коментара на Гейбъл.
— Стегни се, Нейт — каза той. — Въпреки информацията, която тя предоставя до този момент, Дива е нов агент. Трябва да я видим първо да работи продуктивно, за да сме сигурни, че вербовката ти е успешна. Това означава ли, че не ѝ вярваме? И да, и не — никога не се вярва напълно на който и да било агент.
Руснаците стават мрачни, стават драматични, стават носталгични. Накрая откачат. Спомнете си Юрченко[63], махащ за сбогом от самолета на „Аерофлот“? Дива е силна, но всички знаем, че е темпераментна и импулсивна.
Той вдигна ръка, за да попречи на Гейбъл да направи още един лекомислен хлапашки коментар.
— Твоята работа като оперативен работник е да събираш разузнавателна информация, да подсигуриш безопасността ѝ, да пренебрегнеш своите лични емоции и да направиш от Дива най-добрия агент, който можеш.
— Пренебрегване — рече Гейбъл. — Това означава никакво чукане.
— Откак си дошъл в бюрото, все напираш да направиш някаква голяма вербовка, притесняваш се да не загубиш разработката, притесняваш се за личното си досие и кариерата си. Е, добре, бъди истински професионален водещ офицер на тази рускиня. Действай с нея с трезва глава…
— Тази, дето е на раменете ти — подхвърли Гейбъл.
— И прецени какво може да причини една любовна афера на операцията и на нея. Ние започнахме да мислим за момента, в който тя ще се върне в Москва. Не знаем точното време. Тя може просто да откаже да работи там, затова започни да я караш да мисли на тази основа, подготвяй я за това.
— Слушам, сър — каза Нейт, поглеждайки към Форсайт.
— Изяснихме ли се? — каза Форсайт, упражнявайки натиск за последен път.
— Знам, знам, знам — промърмори Нейт. — Напълно съм наясно. Ще върна нещата в релсите.
— Добре е да го чуем — каза Гейбъл, надигайки се от дивана. — Сега мога да извадя четирите камери за наблюдение на бавачки от тайната квартира.
Нейт го погледна с разширени очи. Лицето на Форсайт не изразяваше нищо.
— Просто се шегувам, Ромео — каза Гейбъл. — Не бих могъл да понеса да гледам повторения.
Това, което възпря Форсайт и Гейбъл да продължат да сритват задника на Нейт, беше сигналът, който Доминика подаде на следващия ден: Нейт едва се сдържа да не си дръпне рязко ръката, когато потърси петното вазелин в долната част на дръжката на колата си сутринта. Тя го беше изтрила през нощта. Авариен сигнал, помисли си той, плюс дванадесет часа. Нощта беше мразовита, скандинавската есен бе дошла, по стъклата на колите имаше скреж, от отдушниците им се вдигаше пара. Те чакаха в тайната квартира и преглеждаха отново извънредните ситуации. Дали не ѝ се бе наложило да бяга, дали не бяха по петите ѝ? Нейт проучи разписанията на самолетите и фериботите. Един приятел на Гейбъл от СуПо стоеше на линия. Арчи и Вероника бяха на телефона. И тримата офицери от ЦРУ едва издържаха на чакането, бяха със свити стомаси. Никой не си поглеждаше часовника — бяха твърде печени за подобно нещо.
Нейт се изправи, когато ключът се превъртя в ключалката и те разбраха, че всичко е окей, защото леденосините ѝ очи искряха и бузите ѝ бяха поруменели — вероятно не само от тактическия обход, а и от нещо друго.
Гейбъл ѝ донесе чаша димящ чай и докато го духаше, за да изстине, тя им разказваше историята бързо и точно, детайлите най-напред, защото това беше начинът, по който всички те бяха обучени. Искаше ѝ се и да ги разтърси мъничко и да ги впечатли. Предишния ден неидентифициран мъж дошъл в руското посолство, поискал да види шефа на охраната и му дал затворен плик с надпис „Да се достави неотворено на мистър Волонтов“. Човекът се измъкнал от посолството, преди мудният охранител да му поиска името, но все пак веднага занесъл писмото горе на резидент Волонтов, който открил втори плик в първия. После той бе изревал на Доминика да дойде.
Докато тя му превеждала бележката от английски, Волонтов не можел да си намери място от възбуда и тревога, обвит в мръсния си оранжев облак. В бележката, написана с печатни букви, се казваше, че приносителят предлага на СВР строго секретен технически наръчник от САЩ за сумата от 500 000 долара и иска среща след пет дни в хотел „Камп“.
Доминика местеше поглед от Нейт към Форсайт и към Гейбъл, пийваше от чая и продължаваше. В плика имаше и втора страница, с три разкъсани дупки, явно бе откъсната от класьор с тройно подвързване. TOP SECRET/UMBRA[64] в горния и в долния край на страницата, заглавие с удебелени букви US National Communications Grid[65] и горен ъгъл, подрязан диагонално. Волонтов бил нервен, накарал я да прочете предупредителните бележки под заглавието два пъти: „Разпространение забранено“, „Ако се намери, да се върне в кабинета по координацията“ и „Злоупотребата е обект на съдебно преследване“.
62
Син на Хермес и Афродита, известен с огромните си гениталии. — Бел. прев.
63
Виталий Сергеевич Юрченко, полковник от КГБ. На 1 август 1985 г. отива в посолството на САЩ в Рим и преминава на страната на ЦРУ. След три месеца, след като предоставя данни за двама американски офицери, агенти на КГБ, се измъква и се връща в Русия. — Бел. прев.
64
UMBRA — кодова дума за събирана по електронен път разузнавателна информация. — Бел. прев.
65
Национална комуникационна мрежа на САЩ. — Бел. прев.