Червената лястовица [bg]

Лицето на Волонтов посивяло, той излаял да му направи копие. Неговите съветски подлизурковски сокове бяха рукнали и той запъхтяно ѝ казал, че смята да прати по куриер оригиналната заглавна страница директно на първия заместник-директор Егоров, топ приоритет, за по-голяма сигурност. Форсайт погледна Гейбъл, който се изправи и наметна палтото си, когато Доминика вдигна пуловера си и измъкна сгънато парче хартия от колана си и я плъзна към тях — беше направила второ копие. Американците се струпаха край листчето, Гейбъл потупа диагоналния ъгъл и промърмори: „Копелето е отрязало серийния номер“, после погледна Доминика:

— Мисля, че ти казах никога повече да не правиш така. — След това се наведе, целуна я по върха на главата и излезе.

Грамата NIACT[66] от офиса в Хелзинки щеше да бъде във Вашингтон след тридесет минути. Гейбъл обичаше да изпраща среднощни екшън грами и да събужда ядачите на понички в Ленгли.

През целия остатък от деня Волонтов не можел да си намери място от терзания, каза им Доминика. Привиквал я в офиса си поне пет пъти, с оранжево хало от напрегнатото очакване около главата, голямо колкото фериботен рул. Дори и той осъзнал, че това може да бъде колосален разузнавателен пробив и че май е ударил кьоравото. Почти в края на деня решил, че ще се обади директно на Ваня Егоров, за да го информира за поверителното и потенциално грандиозно развитие и да го предупреди за пристигащата куриерска пратка. Нека заместник-директорът види как той, Волонтов, персонално ръководи операцията.

Резидентът бе затворил вратата, за да се обади по високочестотния телефон, и Доминика чуваше безсмисления смях и сервилността в постоянното лаещо „Да, да, да, да“, истински льстец, как го казвате вие, целувач на задници? Да, доста близо, каза Форсайт. Волонтов я бе привикал за десети път през този ден и важно-важно я бе уведомил, че заместник-директорът, разбира се, е одобрил предложението му Доминика и само Доминика да асистира на резидента в тази операция… Тя трябваше да подготви парите — беше ѝ казано да изтегли само 5000 долара. Наредено ѝ бе да наеме стая в хотел „Камп“. Пак тя трябваше да превежда по време на срещата с американеца. Започвай веднага, каза ѝ той и я освободи с едно махване на ръката.

Без знанието на Доминика Волонтов се бе обадил и на своя подчинен от контраразведката, отдела по контраразузнаване, онзи бивш феномен от Погранични войски.

— Искам да осигуриш контранаблюдение на срещата, която ще проведа в края на седмицата. В лобито на хотел „Камп“. Просто да седиш и да наблюдаваш.

— Среща? — каза контраразведката. — Колко души ще са нужни? Разбира се, ще бъдем въоръжени.