Червената лястовица [bg]

Но най-вече заради Нейт. Част от всичко, което Доминика правеше, беше заради него, осъзна тя. Ако той я попиташе, тя щеше да му каже, че няма намерение да спира. Тя бе решителна и фокусирана.

Но точно сега се нуждаеше от нещо повече от вълната на измамата, от осъзнаването, че нейната воля е по-силна от тази на останалите, че тя е по-добра от сивите кардинали. Имаше необходимост да бъде нужна на някого. На него. Тя почувства как тайната ѝ същност отваря вратата на ураганното убежище и излиза навън. Сложи ръце на облегалките на стола на Нейт, наведе се и го целуна по устните.

Не го беше предвидила. (И разбра, че той със сигурност не беше.) Доминика знаеше, че както в нейната, така и в неговата служба е запрещенно, строго забранено, да имаш физическа близост с агент. Емоционалните усложнения са смърт за секретните операции. Имаше съвсем основателни причини да гонят лястовичката от стаята веднага след секс капана и „чичо Саша“ да поеме нещата, цялата работа, защото страстта пречи, ти не можеш да стигнеш доникъде с агент, който мисли за своя хуй, казваха старите инструктори, кикотейки се, докато се опитваха да я накарат да се изчерви.

Тя се озова в обятията му, целуваше го, не страстно, а бавно, нежно; устните му бяха топли и ѝ се прииска да ги изпие. Почувства напрежението, надигащо се в тялото му, в черепа му, в гърдите му, между краката му. Ръцете му притиснаха гърба ѝ и тя почувства сладост и възбуда, сякаш бяха приятели от детинство, които се откриваха един друг като възрастни. Той издиша наситена пурпурна топлина в ухото ѝ и тя усети как плъзва надолу по гръбнака ѝ.

— Доминика — каза той, опитвайки да я накара да спре. Те се бяха скарали преди няколко дни и беше чисто безумие да се впускат в това, стабилността на разработката изискваше…

— Зомолчи — прошепна тя, млъкни, глупчо, и плъзна устни по врата му, и го прегърна по-силно.

Главата му се замая от нерешителност, от тревога, от неканена похот, надигаща се в дълбините му. Нейт знаеше, че я желае, но това беше лудост, безразсъдно, забранено. Той не можеше да си спомни какво се случи после.

Те бяха голи и пламнали от възбуда в малката спалня и Доминика леко прокарваше ноктите си между краката му, за да го накара да я следва — тя си помисли, че може би току-що е измислила нова техника за възбуждане. Прекачиха се тромаво през таблата върху леглото, заклинено между стените на стаята. Тя остави ръката си върху него, притискайки ноктите си малко посилно, и се засмя, устата ѝ беше пресъхнала от желание. Да чувства кожата му за първи път, да прокарва устните си по стомаха му беше нереалистично и замайващо. Той я погледна изненадано, когато го бутна назад с ръка на гърдите му. Похотливо и нежно, свенливо и мръснишки, тя го вкусваше и чувстваше сладостта му в устата си и всичко беше така, сякаш винаги са били любовници. Нямаше и помен от мисъл за Школата за лястовички или за безбройните техники. Доминика просто го желаеше.

Започна да става по-напрегнато, тайната ѝ същност се разширяваше и изпълваше главата ѝ, стягаше гърлото ѝ и точно навреме Нейт благословено я преобърна по гръб и тя устреми треперещите си палци към тавана, а светлината от издуващата се луна, издигаща се над островите в пристанището, проникна през прозореца и влезе в очите ѝ. Тя беше абсолютно заслепена от нощта и луната, Нейт бе само силует над нея, после дойде съкрушителният натиск. Доминика почувства внезапно, разбиващо сладко разширяване и лунната светлина се задвижи като ракета зад клепачите ѝ. Тя се надяваше, че той ще задържи натежаващото ѝ тяло, за да не бъде отнесено като късче хартия. Почувства глухо прииждане вътре в себе и после немирна и бурна вълна се надигна нагоре от дълбините ѝ, по-голяма от другите, увисна, завъртя се и тя каза: Боже мой, от дъното на гърлото си, и едно белооко състояние на блаженство отекна в нея и я разлюля цялата като вятър, огъващ житна нива.

Те лежаха един до друг в съкрушаващата лунна светлина. Доминика чакаше бедрата ѝ да спрат да треперят, преди да се обърне и да погледне неговото лунно мокро тяло.

— Душка, ти си много добър в разработването на агенти — прошепна тя.

Нощният въздух още не бе изсушил телата им, когато чуха превъртането на ключа в ключалката на тайната квартира и веднага се изстреляха от леглото. Нейт нахлузи панталоните, ризата и обувките си, Доминика грабна дрехите си и изтича в банята. Нейт влезе в хола и видя Гейбъл в кухнята, облегнат на отворения хладилник.

— Помислих си дали да не се върна, за да направя оценка на пораженията след tour-de-force[61] представлението на директора — каза Гейбъл и се обърна назад, за да погледне в хладилника. — Има ли още от тези кнедлички?

— На най-долния рафт — отвърна Нейт. — Да, и аз говорих с Доминика за цялата тая тъпотия. Мисля, че тя разбра разликата между нас и костюмарите.

— Щях да си скъсам задника от смях, когато се ядоса на стария паун. Тя има дух — каза Гейбъл. Той постави съда с пелмените на плота. — Значи добре си я успокоил? — попита той.