![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Но Лансинг бе харвардски възпитаник, беше завършил Харвардския правен колеж (и, естествено, бе публикувал свои статии в университетското списание) и беше започнал работа като чиновник във Върховния съд, после станал секретар на Военноморските сили, а впоследствие — един от основателите на ЦРУ. Бе пожертвувал открития свят на дипломацията, политиката и държавниците заради света на тайните, а това според Бейлис се дължеше на друга генетична особеност на неговия характер.
Хората от рода на Лансинг, обикновено мъже, се наслаждават на тайно упражняваната власт и я пазят от чужди очи, от погледите на, тълпата. Къде другаде, ако не в света на разузнаването, човек може да крои заговор срещу непознат противник? Те са пълни с енергиен заряд и анонимността ги привлича с неимоверна сила. Не получават известност, но не я и търсят. И Бейлис, който добре познаваше себе си, откриваше същата черта в собствения си характер.
Лансинг принадлежеше към поколението водачи от благороден произход като Дийн Ейчисън, Уинтроп Леман, Хенри Стимсън, Хенри Кабът Лодж, чието време вече бе минало. Беше лукав стар птеродактил, някогашен бляскав слуга на президенти, които далеч не можеха да се мерят с неговото потекло, и сега вече се считаше за един от мъдреците на епохата, когато американската външна политика приличаше на хубав стар автомобил, подкаран безразсъдно, от новия неопитен президент, който поемаше кормилото всеки четири години и докато се научеше да шофира, повреждаше съединителя. И все пак, съединител може да се смени. Световният мир е далеч по-крехък от него.
Да. Бейлис знаеше, че операцията на групата в известен смисъл беше последното издихание на един стар порядък, който никога нямаше да се върне и той бе горд, че е част от него.
Бе настъпил мигът. Никога в историята на Съветския съюз не се бе предоставяла такава възможност. Никога повече нямаше да я има.
Сведенията от Москва бяха ясни — щяха да отстранят Горбачов. Навсякъде се говореше за преврат.
Флечър Лансинг добре се беше изразил на последната сбирка, само преди две седмици:
— Светът, който създадохме, вече не съществува. Вече нищо не е същото. Европа иска да се разпуснат НАТО и Варшавският договор. Като че ли всички мислят, че за една нощ руснаците са се превърнали в плюшени мечета. Но вълкът козината си мени, а нрава — не.
Бейлис знаеше, че Лансинг не е отявлен — консерватор, но пък е ветеран от Студената война. Че е бил свидетел на създаването на следвоенния ред и знае колко лесно на доверчивата и оптимистично настроена Америка може да й се замае главата от някои съвсем повърхностни промени.
— Затова ние, американците, се впечатляваме от промените в Москва, но забравяме далечната перспектива. Не искаме да разберем, че Горбачов не може да се задържи, а като си отиде, вече ще бъде твърде късно.
Съветската империя бе на ръба на колапса и се изплъзваше от контрол. Републиките се откъсваха, икономиката се рушеше. След падането на Берлинската стена Москва, изглежда, щеше завинаги да загуби своите сателити.
Въпросът беше кога.
Защото всички знаеха какво ще стане, когато това се случи. Когато лайното падне върху вентилатора, както цветисто се бе изразил Тед Темпълтън. Сведенията от Москва бяха ясни — дните на Горбачов са преброени. Бе само въпрос на време да го махнат.
И след това новото, несъмнено неосталинистко ръководство щеше да поеме властта и да сложи ръка на всички слаби опити за реформи, правени от Горбачов. Цялата Съветска империя щеше да стигне до такъв срив, че площад „Тянанмън“ от пролетта на 1989 г. щеше да изглежда като детска игра. На ръководството, което ще иска да обедини отново съветските народи, отново щеше да му е необходим враг. Някаква външна заплаха.
Техният стар архивраг — Западът.
А какво правеше Белият дом? Стоеше си отстрани и наблюдаваше безучастно, незаинтересовано. Америка бе станала като Конника без глава.
Десетилетия борба на суперсили, неизброими милиарди долари, хиляди човешки живота бяха пропилени, за да отблъснат комунизма, а сега Белият дом стоеше безучастно, сляп като къртица, мотаеше се и не знаеше какво да предприеме. И както винаги, подкрепяше губещата страна.