![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Групата виждаше едно-единствено решение на въпроса — единственото, което щеше да дари на света веднъж завинаги мира, от който той така отчаяно се нуждаеше.
Беше въпрос само на няколко седмици.
Защото щяха да изстрелят американски агент на място, чак по върховете на властта в Кремъл. В ръководството на Съветския съюз. Години наред това нещо бе розова мечта на хората в правителството и извън него, пясъчна кула, тема за шпионски трилъри, но сега наистина щеше да се случи. Всъщност единствено сега можеше да се случи.
И само присъствуващите в тази стая знаеха това.
Съществуването на този агент бе абсолютна тайна за американското правителство, за разузнаването като цяло, дори и за Белия дом — тайна за всички, освен за събралите се в залата мъже.
Бейлис знаеше, че трябва да е точно така. За първи път групата бе създадена в началото на петдесетте години от Лансинг и Ренолдс, за да се изпрати агент М-3. Задачата изискваше пълна секретност и Лансинг и неговите колеги, естествено тези, които можели да разберат, осъзнали, че повече не може да се разчита на разузнаването и дипломатическите представителства.
С издигането на съветския агент Харолд Ким Филби направо на върха на британската шпионска мрежа и все по-зачестилите изтичания на информация оттогава последвалите разследвания на Сената по дейността на ЦРУ през седемдесетте години бяха направили секретността на групата абсолютно задължителна. Не можели да се доверяват никому. Президентите и държавните секретари идвали и си отивали, но никой от тях не узнал за съществуването на Светилището, нито за М-3.
Най-накрая, след дългогодишно планиране, бе настъпил мигът. Какво ли се бе объркало, чудеше се Бейлис.
Флечър Лансинг прочисти гърло и започна с няколко встъпителни думи. Каквито и да бяха лошите новини, Лансинг се владееше. Бейлис, който бе развил у себе си тънкото изкуство да слуша, докато мислите му са заети с нещо съвсем друго, се замисли за невероятната операция, която щеше да промени света.
Знаеше, че с течение на годините САЩ са поддържали няколко дълбоко законспирирани агенти в Москва, най-вече съветски граждани, чиито симпатии са били на американска страна. Един от първите през петдесетте години е имал кодово название Майор Б. След него е имало и други — от генерал Олег Пенковски от ГРУ до генерал Пьотр Попов от съветското военно разузнаване и оръжейния експерт А. Г. Толкачов в Московския институт по аеронавтика. Всеки един от тях бе разкрит и арестуван от руснаците.
Да, имаше и други действуващи, но всички те бяха дребни риби в сравнение с агента, който Светилището бе направлявало през всичките тези години.
За да се запази и издигне М-3, бе провалена операцията „Заливът на прасетата“, без дори самият Джон Кенеди да разбере защо. Аналогично данните, с които разполагаше американското разузнаване за нестабилното положение на Никита Хрушчов чак до момента на свалянето му от Политбюро, представляваха информация, с която дори Линдън Джонсън не разполагаше.
Естествено, във Вашингтон се шегуваха, че Америка не би могла да си пожелае някой агент да свърши по-добра работа, отколкото Михаил Горбачов вече бе свършил в тяхна полза. Но това, което тези умни глави не знаеха, беше, че Горбачов на практика бе направил идването на власт на М-3 неизбежно. Съществуващата неразбория в Кремъл правеше възможно завземането на властта от М-3.
На Бейлис му се струваше, че съзнава важността на М-3 едва ли не по-добре от когото и да било в Светилището.
В крайна сметка, той бе избран да контактува от името на Светилището с посредниците на М-3. Връзката се бе осъществила едва преди няколко седмици, когато каналът бе подновен след няколко десетилетия бездействие. Пощенската картичка, която бе пъхната в колата му от Александър Маларек, първия секретар на съветското посолство, съдържаше микроскопичен микрочип — цял документ, сведен до размера на печатна буква.
Маларек беше известен на КГБ, но никой от колегите му там не знаеше за работата му от името на М-3. Защото М-3 нямаше да има нищо общо с каналите на КГБ.
Бейлис си спомни последната им среща, когато Лансинг и Темпълтън му казаха, че той ще трябва да координира връзките с Маларек.
— Наясно сте, колко трябва да внимавате — предупреди го Лансинг тогава.
— Естествено, сър.
„Дали схващат смирението ми? Дали схващат до каква степен съм ужасен?“