Дяволът не обича да чака [bg]

Посивелият тексасец, който беше партнирал на Бонд в някои от най-трудните случаи през цялата му кариера, сега работеше за детективската агенция „Пинкъртън“ и не криеше отегчението си. Беше нает от някакъв продуцент в холивудска киностудии да открие изчезнала млада актриса. Дамата се казваше Трикси Рокет, беше се снимала в два второразредни филма, след което просто бе потънала вдън земя, без да остави адрес, телефонен номер и следи. Родителите й, които бяха от Айдахо, вече отправяха заплахи по адрес на киностудията. Главният заподозрян беше продуцентът, който я бе наел за двете роли и който отчаяно се опитваше да я открие, за да изчисти името си, преди жена му да е дочула за случая.

За човек със способностите на Лайтър това беше нищо и никаква работа, но откакто бе загубил десния си крак и дясната ръка в неравна битка с акула-чук, докато бе помагал на Бонд по един случай в Маями, той вече не беше всемогъщ.

Иззад вратата на Джорджина Авеню № 1614 се чу бесен лай, след което през тесния процеп се провря главата на привлекателна тъмнокоса жена. Говореше по телефона и направи на Феликс знак с ръка да я изчака. Той поседна на тревата и извади от джоба си „Лос Анджелис Таймс“.

След около двайсет минути жената, която се казваше Луиза Шайрър, приключи разговора си, покани го да влезе и през къщата го изведе в малък заден двор, след което изнесе чаши с кафе. Мисис Шайрър се оказа приказлива и чаровна домакиня. Трикси Рокет бе живяла при нея като наемателка и тя си я спомняше много добре, макар че се беше изнесла преди три месеца. Не, не беше оставила адрес за кореспонденция, но… В този момент телефонът иззвъня отново и Феликс трябваше да прекара още петнайсет минути, вперил поглед в кафето си.

Посещението при мисис Шайрър беше приятно, но напълно безполезно. Когато най-после се върна в евтиния си хотел в Западен Холивуд, Феликс бе останал без сили. Над засадените в сандъчета палми във фоайето се въртеше евтин и грозен вентилатор, а асансьорът беше заседнал на десетия етаж. Ала на рецепцията го очакваше съобщение: да се обади на оставения вашингтонски номер. Феликс разпозна кода за набиране и усети как го обзема внезапно вълнение.

Първото му истинско приключение с Бонд беше във влак в Ямайка. Малко преди това от ЦРУ го бяха открили на Бахамските острови и го бяха помолили да се върне на работа при тях, защото по онова време имаха недостиг на агенти. След като веднъж си бил в списъка на тези хора, никога не си напълно пенсиониран, най-много можеш да се считаш за пожизнен запасняк.