Дяволът не обича да чака [bg]

В Париж имаше цели квартали, където полицията не можеше да проникне — било защото бяха твърде опасни, или просто защото обитателите на многоетажните жилищни блокове — дори онези от тях, които говореха френски — отказваха всякакво съдействие. Един такъв квартал беше Ла Курньов — част от района Сен Дьони, с неговото обвеяно с мрачна слава гето Сите де 4000. Подобно беше и гетото Сарсел — градска джунгла със свои собствени жестоки правила, нямащи нищо общо със законите на Френската република. Но тези места се смятаха от повечето граждани за част от цената, която Франция бе принудена да плати за грешките на колониалното си минало.

Френското изтегляне от Индокитай беше болезнен и унизителен акт, но неговите видими последици за метрополията се свеждаха до внезапната поява на огромен брой неразличими един от друг виетнамски ресторантчета. В резултат от войната в Алжир обаче големите френски градове, особено Париж, се оказаха залети от хиляди кисели, недоволни и озлобени имигранти мюсюлмани. След като те бяха натикани от властите в многоетажни жилищни комплекси в предградията, далеч от центъра на града, тези гета се превърнаха в развъдник на престъпници и рушители, в бомба със закъснител, която рано или късно — Матис не се съмняваше в това — щеше да експлодира.

Юсуф Хашим беше обикновено муле — едно от многото по дългата верига на хероиновите доставки. Полицаите неведнъж бяха залавяли количества от наркотика в жилищните комплекси, като всеки път се изумяваха от високата му чистота и изобилие. Матис разбираше, че тук вече не ставаше дума за модно увлечение на презадоволени сноби, опитващи се да впечатлят компанията в някой нощен клуб от неговата младост. Бялата смърт бе достигнала мащабите на национална епидемия, а каналите за доставки се управляваха с професионално умение, преминавайки през толкова посредници, че беше практически невъзможно стоката да бъде проследена до източника.

Негови колеги в Марсилия, работещи съвместно с американски детективи, бяха успели да заловят пратки хероин за Съединените щати; от ФБР бяха нарекли този канал „Френската връзка“. Наред с това полицията беше установила и още нещо: въпреки че във Франция се продаваше повече хероин от когато и да било преди, в голямата си част пратките, пристигащи в страната, бяха транзитни — с крайна цел Лондон.

От полицията му бяха казали, че сякаш някой някъде, с неограничени ресурси, се е вдигнал на кръстоносен поход срещу Великобритания.

Матис погледна часовника си — имаше още няколко минути на разположение и си поръча кафе и малък коняк. През последните дни в гънките на паметта му се беше загнездило нещо, което го боцкаше отвътре, но не искаше да изскочи. И тъкмо сега, докато погледът му се рееше разсеяно през витрината на бистрото и изпод алената тента, изведнъж се сети.

Изтръгнатият с клещи език… Беше чувал и преди за това наказание, а сега си припомни къде. Неговият брат, майор от пехотата, който се беше сражавал навремето в Индокитай, му бе разправял за някакъв виетнамски военнопрестъпник, когото се опитвали да заловят и изправят на съд. Той бил ръководил изтезанията на френски военнопленници, но наред с това участвал в налагането на комунистическата доктрина в католическите училища, създадени от мисионерите. Неговата специалност били физическите наказания — с други думи, измъчването — на деца, много от които останали инвалиди до края на живота си.