Убийството на Бусе [bg]

Бях готова да й дам заедно с очилата и най-прекрасната и най-любимата си дреха, само и само час по-скоро да си тръгне.

— Ама моля ти се… Разбира се, че можеш да ги вземеш — казах аз.

Прати една фалшива въздушна целувка, обърна се и излезе.

Поех си дълбоко дъх. Напрегнатата и пълна със случки нощ приключи страшно лесно и спокойно. Бях се справила със София, все едно изтеглям косъм от масло. Имаше нещо странно в това. Но ми се спеше. Часът наближаваше седем.

Реших да си легна и да оставя чашите мръсни. Така или иначе, навсякъде е достатъчно разхвърляно и объркано. После ще разтребя и ще измия. Имаше такива, като журналистката, чието име така и не запомних. Какво щеше да стане, ако оставя мръсни две чаши и кана за кафе „Наполитен“.

На път към спалнята забелязах плика, който бях приготвил за Али. Не беше ясно в колко ще се събудя следобед, ако си легна. Най-добре беше сега да го оставя на стоянката и да ги помоля да го предадат към десет часа.

С последни усилия се обадих на стоянката за таксита. Обясних им желанието си. Помолих ги спешно да ми изпратят някого. Естествено, плащах им повече за куриерските услуги, които ми осигуряваха. Затворих телефона и дръпнах плътните пердета на спалнята си. Пристигналото такси сигнализира с клаксон пред вратата.

Тръгнах както винаги да хвърля плика през прозореца на хола и да обясня, но се отказах. Ако наистина ме наблюдаваха, както каза София, можеха да ме разберат погрешно. Не исках да се случи нещо нелепо на шофьора. Дори и сънена, главата ми си работеше добре. Но не бях заръчала на шофьора да се качи горе. Щеше да надува клаксона, докато се покажа на прозореца.