Убийството на Бусе [bg]

— Може би защото съм все още млада… — казах аз.

Харесваше ми да я жегвам по слабото място.

— Много си глупава — продължи тя. — Все още играеш детски игри. Нямаш си и представа с кого си тръгнала да си играеш. Те са от най-мрачните среди. Няма кой да се изправи срещу тях. Няма нещо, което да не биха сторили, за да получат каквото искат. Аз съм само посредник. Пратеник съм. Намесих се, за да не ти се случи нещо. Само защото мисля за теб. Вместо мен сега щеше да си изправена срещу тях. Това, което се случи на Бусе, щеше да бъде и твоя съдба. Тя беше глупава и упорита. Дърпаше тревата и обясняваше наляво и надясно с кого е била, а след като изтрезнееше отричаше. После каза за снимките. Естествено, тръгнаха по петите й.

— След като се противопостави, я очистихте безмилостно…

— Не ме намесвай. Аз не съм като тях. Аз съм само инструмент, който използват. Един служител, който върши мръсната работа, но получава добри пари за това… А за теб заложих себе си. Казах, че ще ги взема.

Докато говореше тези неща, хвана дясната ми ръка между дланите си. Не обичам откровенията между момичета, не обичам и такова бащинско поведение. Издърпах си ръката.

— Какво ще вземеш, какво ще дам?… Та аз нямам нищо… Не разбирам какво искаш. Снимки и писма, за които знам, че съществуват, но никога не съм виждала. Това е единственото, което знам.

Погледна ме с невярващи очи. Пое си дълбоко дъх. Притвори клепачи и изчака. След това издиша в лицето ми. От кацнало положение на стола премина в поза чувал с картофи. След като остави образа на София, се превърна в толкова обикновен човек, когото не бях виждала никога преди. Къде беше онази София с поведението на дива, на която бях почитател, в сравнение с този жалък мъж на средна възраст, с вид на жена, неуверена и облечена, като че ли е дошла да чисти.

Гласът й поомекна:

— Ако искаш да започнем отначало…

— Става.

— Ония не са трима-четирима души, направо са си организирана институция. Навсякъде имат уши, имат и хора навсякъде по света. Събират материали за изнудване, които ще им свършат работа, а после ги използват като свои уши. Карат ги да правят всичко, което поискат.

— Добър бизнес — констатирах аз. Какво друго можех да кажа. Това беше истината. Схемата беше измислена отлично и до днес работеше безпогрешно.

Разказваше го като приказка и аз точно така я слушах. Всеки момент можех да се унеса, но темата беше вълнуваща, беше ми интересен краят. Освен това все още ми гореше мястото, където ме удари.

— За всеки намират нещо, което иска да скрие, някоя слабост. Има ли хора, които нямат такива…

— Вероятно има. Знам ли? — рекох аз. — Все пак цял куп хора живеят, без да се срамуват от нещо. Тоест вероятно има.