Убийството на Бусе [bg]

Значи Хюсеин е отишъл в офиса и все още не се е върнал. Когато излизах, се беше обадил Али. Не знаех какво е казал, но беше ясно, че е получил нещата, които изпратих. Заради Белградската гора и Кильос в посока Маслак трафикът може би беше натоварен, но както казах, ако е излязъл към 10 часа, не трябва да е попаднал в задръстването. Може би се е уморил след прекараната нощ и е спрял някъде да поспи.

— Казвате, ще ми излезе скъпо, а? — попитах.

— Не, господине, нямах това предвид. Каквото се изпише на апарата, това е. Пък и вие не сте чужд човек? Исках да кажа, че се получават много задръствания.

— Да — съгласих се аз. Тоест напомних му да млъкне. Той разбра и млъкна.

И без това бяхме пристигнали на мястото. Платих му и слязох.

Докато влизах в кооперацията, някой слизаше по стълбите. Не обичам да разговарям с всекиго и обикновено не гледам в очите на хората, но дяволът ме накара и този път погледнах. Причината да погледна всъщност беше мъжът с тъмен костюм. В толкова горещ неделен ден кой би облякъл костюм? Познах го, докато минаваше набързо покрай мен: човекът с глас на тенор, който отвори вратата на апартамента на госпожа Сабиха. Изтръпнах. Този беше или от мафиотите, или от хората на Сюрея Еронат. Съвсем естествено той също ме позна и въпреки че мина набързо покрай мен и вече беше стигнал до долната част на стълбите, спря, обърна се и ме погледна. На дясната скула имаше една голяма лепенка. Тъмните му очи бяха студени като лед. Помислих си, че съвсем спокойно може да извърши убийство.

Споглеждането ни трая само миг. В този момент той взе решение и след като издаде тънък съскащ звук, със същата скорост излезе от кооперацията. Можех да тръгна след него, а ако не насочеше пистолета си към мен отдалеч, и да го хвана. После бих го поразпитал едно хубаво. Това щеше да бъде гмуркане с глава в опасността, от която се опитвам да се спася.

Значи не беше по моите пети, а дори да беше, не счете, че мястото, на което се намирахме е подходящо, за да ме очисти. Ако не са по петите ми, вероятно са по петите на журналистката. Но едно е ясно и то е, че вече знаеха къде се намирам.

Набързо се качих на третия етаж. Очаквах зейнала врата на апартамента и дори вътре да открия труп, но беше затворено.

Натиснах звънеца, отвори се сравнително бързо. Всъщност не изцяло, само се открехна леко и журналистката си подаде главата. Беше от рядко срещаните хора, на които не им отива светлосиньото. С бебешко синята риза, която беше облякла приличаше на мъртвец.