Убийството на Бусе [bg]

— Тоест схемата е желязна…

— И то много…

— Никой ли не се възпротиви? Не се ли появи смел човек, който да се противопостави и да каже, „направете всичко, което ви е по силите“?

— Миличка, всеки си има нещо, от което се страхува, нещо, което не иска да загуби. Най-малкото може да стане за срам пред съпругата си, пред семейството си, колегите си. Разбира се, има такива, които опитват да се противопоставят. Първо говорят разни глупости. След като съпругата им и семействата им видят материалите, стават като агънца. Почти няма такива, които да стигнат до медиите. Знам само за един-двама. Те веднага загубиха позициите си. Тези, които идват на техните места, се сменят, докато бъдат превзети.

— Разбрах.

— Добре — рече тя. — Сега донеси всичко, което имаш в себе си за Сюрея Еронат.

Започнах да се смея. За първи път назовахме човека. Досега за него винаги се говореше като за тайнствен неизвестен, след това изведнъж ей тъй се споменава името му.

— Кълна се, нямам нищо — казах аз. — Някой е влязъл преди мен и е изнесъл всичко, което е имало.

Гласът й отново стана суров. Тя се изправи.

— Да не започваме отново с игричките. Не разбираш ли, че се опитвам да те спася.

— Причина?

— Все още те обичам… И да не го знаеш, е така. Като дете си ми. Може да ти се ядосам, да те псувам, но пак имам майчински чувства към теб.

— Не ставай смешна, София! Никой не е виждал да обичаш някого. Ти цял живот живя, правейки сметки.

— Трудно е да го разбереш… Но е така. Нямам намерение да те убеждавам. Мисли каквото искаш.

Така е, едно време се отнасяше към мен като агресивна майка. Беше ме превърнала от интелектуален и наивен педал в привлекателен травестит. Добре, но ако го нямах заложено, трудно щеше да успее. Известно време ми беше настойник, през една ваканция в Бодрум ми се бъркаше във всичко, като започнем от дрехите до това, какво къде да си намажа. Тя решаваше дори с кого ще излизам и с кого няма.

След това преживяхме и авантюрата в Париж. Да, известно време се отнасяше към мен като майка, но искам да я попитам коя майка, макар и небиологична, ще пробутва детето си на други мъже и ще го вкарва в скута им за пари? София правеше точно това.

Значи, с майчинските си чувства ми уреждаше любовници. Да приема, че е правила всичко това от обич, беше еднакво отблъскващо, колкото идеята да ям повръщано.

Гледахме се взаимно. София беше остаряла. Изглеждаше зле без грим. Без изкуствени мигли очите й нямаха вид, мътнозелени с торбички под тях и кожа, готова всеки момент да увисне.

— Какво сега, ако не ти дам снимките и писмото и мен ли ще убият? — попитах аз.

— Възможно е… Всичко е възможно. Защото вярват, че са в теб.