Мозайка от убийства [bg]

Донякъде се надяваше този дневник да се окаже единственият том от мемоарите на Мери Блекистън. Трепереше от мисълта, че може да му се наложи да прочете още и още такива страници, изпълнени с духовна нищета и ненавист — нима наистина нямаше нито една добра дума за някой друг? Но същевременно си даваше сметка, че тази находка беше твърде ценна, за да не й обърне внимание. Трябваше да покаже дневника на Атикус Тип.

Беше доволен от пристигането на детектива в Съмърсет. Двамата бяха разследвали заедно онзи случай в Марлборо, където директорът на едно училище беше убит по време на представлението на драматичния състав. Настоящият случай се отличаваше с много подобни характеристики: истинска плетеница от заподозрени с различни мотиви и не един, а два смъртни случая, които може би имаха връзка помежду си, а може би нямаха. Пред себе си Чъб беше в състояние да си признае истината — а именно, че той нямаше никаква представа откъде да започне с разследването. Тип умееше да вижда ситуацията по различен начин. Може би му идваше отвътре. Чъб неволно се усмихна. През целия му живот го бяха учили, че германците са му враг. Беше необичайно усещане един от тях да бъде на негова страна.

И беше също толкова необичайно това, че именно Джой Сандърлинг го беше довела тук. Чъб вече беше достигнал до мисълта, че двамата с нейния годеник Робърт Блекистън имаха най-сериозната причина да желаят смъртта на Мери Блекистън. Бяха млади и влюбени, а тя беше възнамерявала да попречи на женитбата им, при това по най-ужасната и омразна причина. За кратко и той самият беше споделил чувствата им. Но ако бяха планирали да я убият, защо се бяха опитали да замесят Тип? Дали това не беше някакъв сложен замисъл да отвлекат вниманието от действията си?

Потънал в тези мисли, Реймънд Чъб си запали цигара и отново се зае да чете страниците от дневника.