Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
11 юли
Отидох при Уайтхед в магазина му, докато жена му я нямаше, и му казах какво знам за него. Той отрече всичко, разбира се. Е, не можеше да се очаква нищо друго, нали така? Аз му показах онази статия, която бях намерила във вестника, а той ми каза, че всичко това е останало в миналото му, и стигна дотам да ме обвини, че се опитвам да му създавам неприятности. „О, не“, отговорих му аз. „Ти си този, който създава неприятности тук. “ Той ми каза, че дори не се е доближавал до къщата на Артър. Но магазинът му е пълен с всякакви неща и човек няма как да не се запита откъде се снабдява с всички тях. Той ме предизвика да го обвиня пред всички. Заплаши ме, че ще ме съди. Ще видим тази работа!
Чъб може би нямаше да обърне внимание и на двете бележки. Артър Рийв и жена му бяха възрастни хора, които едно време бяха държали кръчмата „Кралския герб“. Беше му трудно да си представи хора, за които да е по-малко вероятно да са замесени в смъртта на сър Магнъс — а и как беше възможно кражбата на медалите да е свързана с това? Колкото до срещата с Уайтхед, той не разбра нищо от описанието й. Но между страниците на дневника беше прибрана една изрезка от вестник, избеляла и пожълтяла, и когато я беше прочел, той беше размислил по този въпрос.
КРИМИНАЛЕН ПЛАСЬОР ОСВОБОДЕН ОТ ЗАТВОРА
Престъпникът за кратко беше придобил известност като част от „Бандата на Богаташите“ — организирана група от професионални крадци, които се занимаваха с обири на заможни домове в Кенсингтън и Челси. Арестуван за пласмент на откраднати вещи, Джон Уайтхед беше освободен от затвора в Пентънвил, след като е излежал едва четири години от седемгодишната си присъда. Предполага се, че господин Уайтхед, който е женен, е напуснал Лондон.
Статията не съдържаше снимка, но Чъб вече беше проверил и беше установил, че в селото наистина имаше мъж на име Джони Уайтхед, който живееше със съпругата си и беше същият Джони Уайтхед, арестуван някога в Лондон. В столицата по време на войната и непосредствено след нея беше имало много престъпни банди, а „Бандата на Богаташите“ беше особено известна сред тях. Уайтхед се беше занимавал с пласмент на откраднати вещи, а сега държеше антикварен магазин! Той отново прочете трите думи, изписани с почерка на Мери Блекистън. „А и опасен “? Въпросителният знак определено беше уместен. Ако Уайтхед беше бивш престъпник и тя се беше опитала да го изобличи, дали не беше възможно той да носи вина за смъртта й? А ако беше разказала за него на сър Магнъс, дали той не е бил принуден да нанесе втори удар? Чъб внимателно остави настрани изрезката от вестника и се върна към дневника.
7 юли
Потресаващо. Винаги съм подозирала, че около преподобния Осбърн и жена му нещо не е наред. Но това!!!! Иска ми се старият Монтагю да си беше останал викарий. Наистина, наистина не знам какво да кажа или да направя. Предполагам, че няма какво. Кой ще ми повярва? Това е ужасно.
6 юли
Лейди Пай се върна от Лондон. Отново. С всички тези пътувания вече всеки знае какво става. Но никой не казва нищо. Предполагам, че такива са времената. Жал ми е за сър Магнъс. Той е толкова добър човек. И винаги се държи толкова добре с мен. Дали знае? Дали трябва да му кажа нещо?
Последната бележка, която беше отбелязал Чъб, беше вписана в дневника почти четири месеца по-рано. Мери Блекистън беше написала няколко бележки за Джой Сандърлинг, но тази беше добавена в дневника непосредствено след първата им среща. Беше я написала с черно мастило, като беше използвала много по-дебела писалка от обикновено. Думите бяха разплескани по цялата страница в дневника и Чъб едва ли не усещаше физически яростта и отвращението в начина, по който се беше забивала писалката в листа. В останалите записки от дневника, Мери неизменно създаваше впечатление за безпристрастен наблюдател. С други думи, беше еднакво злонамерена и черногледа по отношение на всички хора, които срещаше в живота си. Но явно беше хранила особено неприятни чувства към Джой.