Катерина де Медичи [bg]

Насочихме се към дълъг дървен мост над реката и тръгнахме бавно по него. Обърнах се назад и вперих поглед отвъд синята речна шир със златни пясъчни брегове, където се издигаха възвишенията, къщите, църковните кули и белият кралски дворец, възправен над тях.

Кралят изглеждаше отегчен, втренчен в гъстите гори на другия бряг. Още щом прекосихме моста, пришпори жребеца в лек тръс. Конярите ускориха ход и жените се заклатушкаха върху седлата.

– Ваше Величество! – извика херцогинята след него с нескрито раздразнение. – Лекарят ви забрани да яздите днес. Не се преуморявайте!

Негово Величество отвърна със смях, позакашля се и ми се усмихна през рамо.

– Катрин! Да видим дали наистина сте бърза като мъж!

Усмихнах му се и забих пета в хълбока на Зевс.

Очаквах кралят да ме поведе към откритата поляна край реката. Той обаче препусна в галоп право към гъстата гора. Поех си дъх и го последвах, пренебрегвайки – като него – предупрежденията на жените. С главоломна скорост нахлух в гората с оголели букове, дъбове и благоуханни борове. За щастие дърветата бяха вековни и с достатъчно високи клони, та не ме събориха веднага от кота. Налагаше се обаче да се снишавам, за да ги отбягна – трудна задача, когато яхаш галопиращ жребец.

Крал Франсоа нададе възторжен възглас, осъзнал, че съм го последвала, и пришпори коня си още по-бързо. Опиянена от студения въздух, щипещ бузите ми, аз препусках след него към горските дебри, подплашвайки зайци и птици. Сетне излязохме от гората и се озовахме сред спретнато поддържани лозя. Не изоставах, ала и не успявах да настигна краля – едрият боен кон на Франсоа имаше по-широк разкрач от Зевс. Отказвах обаче да се предам.

Кралят свърна обратно към гората и аз се втурнах по дирите му, окуражавайки Зевс да препуска с всички сили. Сниших се под нисък боров клон, вдигнах глава и видях кралят да променя рязко курса. Херцогинята и придружителите ѝ бяха навлезли сред дърветата и се движеха право срещу нас.

Веднага след като смени посоката, кралят се приведе в седлото. Забелязах как жребецът му прескача препятствие. Разцепеният ствол на рухнал древен дъб препречваше пътя ни; голите пръсти на горните му клони се бяха заплели в съседното дърво и то надвисваше ниско над земята.

Зърнах преградата късно – една секунда ме лиши от възможността да отклоня коня от падналия дънер и групата ездачи. Познавах докъде се простират способностите на Зевс и съзнавах, че надхвърлям границите им – нямаше време обаче за двоумене. Нямах избор.

Мускулите на коня се напрегнаха под мен – наблюдателите ахнаха. Паднах, както обикновено се пада – твърде бързо, преди да успея да се уплаша. Светът се завъртя, тялото ми се блъсна в разпенения хълбок на Зевс, в острите клони, в студената, влажна земя.

За миг останах без дъх, сетне внезапно поех жадна глътка.

Крал Франсоа се бе надвесил над мен, с дълго лице, още по-издължено от зяпналата уста.